club50plus.bg

Развълнува хората и въздигна българския дух

По традиция всяка година по това време се провежда Националният фолклорен фестивал за автентични български хора „Хоро се вие, извива". В съботния ден на 30 март, още сутринта в зала „Христо Ботев", в столицата високо проехтя народна музика, прииждат в фолклорни групи от цялата страна. Това са хора с различен социален статус и по възраст, но обединени от духа на българските народни танци. Подготвяни през цялата година в своите школи, сега те взимат участие в поредното седмо издание на фестивала-надиграване, по идея на едно едно столично читалище „Димитър Динев", организатор на това фолклорно събитие. В тази идея през всичките години, всеотдайно и с горещи сърца работят Зоя Григорова и Ева Делинешева. Всяка година през пролетта се наема голяма зала, която да побере всички желаещи за участие и за присъствие на техните поддръжници от всички краища на страната. Фестивалът има конкурсен характер, но не е комерсиален и не е подкрепен от институциите в България. Според регламента на него се раздават награди и грамоти в различните конкурси – за групи до 55 човека, в надиграване по четирима представители от всяка група, и в многобройните групи с над 50 участника. Идеята да е любителски форум, участниците не са танцови състави, а самодейни групи за автентични български народни хора. Всички играят за удоволствие, от любов към българското танцово творчество, за отмора и релакс.

Целта на форума е

популяризиране и запазване на българските народни хора.
Първата част на фолклорния празник започва с излизане на малките групи, представящи автентичен фолклор от различни краища на страната – Пловдив, София, Враца, Хасково, Благоевград, Несебър, Русе, чак от Шабла, но като че ли най-много на брой са софийските групи. Подреждат се в редици играчите, люшва се хоро след хоро. Строгото жури с председател Мария Евтимова, гледа внимателно дали всички участници показват не само добри умения във владеенето на стъпките, но за тяхната автентичност, за стил и атрактивност, за масовост. И са особено чувствителни, когато видят измислени стъпки, каквито ги няма в танцувалния фонд на народното ни творчество. Реагират веднага в оценките си за осъвременени, съчинени стъпки и движения. Държат на автентичността на всяко изиграно нашенско хоро.

  
Залата се тресе от високите децибели и вибрациите на уредбите, озвучаващи фолклорната музика, а бързите стъпки на участниците карат всяко сърце да подскача и заиграе. Докато групите излизат една по една, по реда на изтегления от тях жребий, отстрани загряват следващите участници. Използват музиката, докато играят техните колеги, упражнят своите хора. Кулминацията расте, зрители и участници са обзети от емоцията на музиката и от играта, обладани от възхитата на красивите български танци. Дори едни и същи обявени хора се представят по различен начин от групите – всеки е научил до съвършенство своя танц и показва свой вариант, собствен стил. Нещо, което се оценява по достойнство от журито. Конферансието Камен Иванов, вече не се съмнява, дали участниците са повече професионалисти или добре научили хората си самодейци. Но всичко е проверено, участници, организатори и жури вече се познават от миналогодишни участия – всеки получил своето признание и награди.

В стройните редици на играчите най-напред повеждат най-добрите,

следвани от всички останали. В редиците игрохорци има от малки деца, тийнейджъри, такива на средна възраст, до ветерани на преклонна възраст. На танеца, или в средата като солисти са най-малките 4-5 годишни игрохорци, които вече уверено плетат стъпките на хората. Като пораснат ще водят начело своето хоро. Те са малките „слънца", както ласкаво ги наричат всички.

Вдига се коляно, пета копва, крак се свива, плетат краката сложните стъпки. Музиката на шопските хора са най-чести, но има и от Благоевградския, от Несебърския, от Хасковсия, Врачанския, Плевенския и Русенския край, Не се уморяват групите дори след няколко часа непрекъсната игра встрани от сцената. Играта води до премала. Обявяват почивка, журито да се съвземе и отпочине, да обсъди и прецени видяното, но музиката не спира, всички групи отново се хващат нетърпеливо и оформят своите по-малки кръгове, заиграват всички заедно. Залата едва побира всички желаещи да играят, публиката еоще три пъти повече и тя се включва в играта. Всички се хващат на хорото. Залата започва да се пука по шевовете, играят се български хора, радостта е всеобща! Специално за тях са дошли музиканти от ансамбъл „Филип Кутев". Настава истинско заиграване, облог между свирачи и игрохорци. Кой по-бързо ще се умори и признае за победен? Минават няколко дълги и изтощителни хора, но никой не иска да спре – свирачите не се уморяват, играчите не се предават. Дълго продължава това надиграване, хората следват едно след друго – различни са, от няколко фолклорни области, почивката продължава повече от час. Негласно състезание, в което победител е неизмеримата радост от българските хора.

  
После конкурсът продължава. В надиграването се впускат няколко клуба. Остават на сцената най-добрите, те са наградени по достойнство, заради истинското си умение да плетат умело хората от различна етническа област.
Истинското надиграване продължава в различните категории, нетърпеливо напират следващите групи, всяка иска да покаже своето можене. Облечени различно, в автентични за района, откъдето идват, носии, други са в преобладаващо спортен стил, всяка група се отличава и с няколко характерни фолклорни елемента – пъстри шевици, пояси, развяти кърпи.

В косите на танцьорките неизменно са вплетени пъстри цветя. Черни дрехи, огнени цветове на поясите, шарени престилки, косичници, везани ръкави. Ситните стъпки на жените са последвани от бодри, пъргави мъжки подскоци. Ефектни червени, сукмани в слънчево жълто и оранжево, бели ризи, червени и тънки шевици – богатството на цветове. В усмивките на хора искрят жизнерадост и възхита.

- Танцът е магия, радост, люшнала се младост! – признават отвсякъде, дори и присъстващите на преклонна възраст, със сърце младо, игриво. В редиците има и възрастни хора с побелели коси, но не отстъпват по пъргавост на младите в танца.

Тук са дошли за поредна година да играят дългогодишни участници. По жребий излизат последни от школата за народни танци „Фолклорика" в столицата, с ръководител Евелина и брат й Георги Павлови и Калина Божилова. Облечени в бяло- ярко червени сукмани, стилни и красиви са игрохорци, Подредит се всички и зачакват началото на музиката. Публиката възторжено ги приветства, отвсякъде ги снимат. Всяка година във всяко свое участие „Фолклорика" дава силен акцент на националния фестивал и го превръща в истински празник на българския дух. Журито го награждава с трета награда.

А най-силни овации,

заради числеността им – над 240 човека заедно на сцената, получават танцьорите от клуб „Гайтани" – София. Несъмнено първи бяха „Мераденс" от София.
И нямаше значение кой бе оценен правилно и кой не, получил заслужената награда или първенство. Всички участници получиха признание от публиката, от журито, връчило наградния фонд, както и от спонсорите. По-важното бе, че всички бяха докоснати по невероятен начин в сърцето и в българската душа. Оставя там вечен отпечатък, който продължава да движи напред идентичността и културата на народа ни, да пренася българския дух напред във времето – през жаравата на живота с магията на народната музиката и на танца. Жив е фолклорът ни, витален е българският дух, силна и въздействаща е народната ни традиция, събрани в нашето музикално и танцово творчество!

- Победи радостта на хората - призна журито. – Това е главното. Видяхме го в усмивките на хората, в желанието на всеки да се хване и поиграе на хорото. Българското народно творчество е живо, вълнува и днес хората. Затова то ще има бъдеще, докато има българи по тази земя. И след това. – обобщава 70-годишният член на журито Димитър Манов.

снимки: авторът