club50plus.bg

По традиция всяка година в първата началото на април се провежда Националният фолклорен фестивал за автентични български хора „Хоро се вие, извива”. От сутринта в зала „Христо Ботев” в столицата високо проехтя народна музика, прииждат фолклорни групи от цялата страна, общо над хиляда участника. Това са хора с различен социален статус и манталитет, но обединени от духа на българските народни хора. Фестивалът е по идея на едно столично читалище „Димитър Динев”, което е и организатор на този форум. Всяка година през пролетта в голяма зала се събират участници от всички краища на страната. Фестивалът е с конкурсен характер, според регламента на него се раздават  парични награди за първо, второ и трето място,  грамоти и плакети за най-автентична, най-стилна и най-атрактивна група, за участие в различните конкурси. Групите изпълняват две хора по свой избор, като едното е от съответния регион или етнографска област на групапа. Новото в тазгодишното издание на фолклорния фестивал пе поканата за автентично и стилово изпълнение на хорото „Трите пъти”. Участниците танцуват едновременно, но се оценяват отделно. Всяка група трябва да покаже стил и характер, автентичност на играта си, с душевност и атрактивност при изпълнението си.

Целта на форума е популяризиране и запазване на българските народни хора.

Първата част на фолклорния празник започва с излизане на малките групи, представящи автентичен фолклор от различни краища на страната – Варна,  Разград, Видин, Плевен, но най-чести са групите от София.

Подреждат се в редици играчите, люшва се хоро след хоро, гледано от строго жури. То наблюдава внимателно дали всички участници показват добри умения във владеенето на стъпките, за тяхната автентичност, стил и атрактивност, за масовост. И бяха особено чувствителни, когато видеха измислени стъпки, каквито ги няма в танцувалния фонд на народното ни творчество. Реагираха веднага в оценките си за осъвременени, съчинени стъпки и движения. Държаха на автентичността на всяко изигран фолклорен танц.

 Залата се тресе от високите децибели на фолклорната музика, кара всяко сърце да подскача и заиграе. Докато групите излизат една по една, по реда на изтегления от тях жребий, отстрани загряваха следващите участници. Използват музиката, докато играят техните колеги, упражняват своите хора. Кулминацията расте, зрители и участници са обзети от емоцията на музиката и от играта, обладани от възхитата на красивите български танци.  В стройните редици на играчите най-напред повеждат най-добрите, следвани от всички останали. Всяка група се е подготвила много добре и на журито му е трудно да отсъди кой по-добър и кой не толкова. Всички са научили добре хората, които се представят.

Музиката на  Брезнишко, Шопско хоро, Северняшко, Ганкино и още много други се лее в залата. Извива се жизнерадостни гласове – подвикват играчите, развяват свои знамена унесени в танца, поклащат се напред игрохорците, понася се вълната, после встрани и поема като неудържима сила, устремена от радостта. Не се уморяват групите, дори след няколко часа непрекъсната игра зад загражденията и на сцената. Играта води до премала. Обявяват почивка, журито да се съвземе и отпочине, но музиката не спира, всички групи отново се хващат нетърпеливо и оформят своите по-малки кръгове, заиграват всички заедно. Залата едва побира всички на сцената, публиката е още три пъти повече, Спортната зала се пука по шевовете, играят се български хора, радостта е всеобща!