club50plus.bg

Народни традиции

Гергьовден е не само църковен празник, той е и един от най-жизнерадостните в народния календар, при това – най-буйно честваният през пролетта. С традиции и обичаи, пренесени от дълбока древност, с преплетени молитви и заклинания и с магически действия – все за здраве и плодородие. Тази година съвпадна и с втория ден на Великден, което прави празника още по-силен.

Денят 6 май е празник-обединител по нашите земи. Празнуват християни и мюсюлмани.

Мюсюлманите почитат двамата светци – Хъдър и Илияз, покровители на хората, животните и плодородието; християните пък – Свети Георги победоносец, който властва над нивите и стадата и от него зависи плодородието. Така на много места мюсюлмани и християни празнуват заедно.

Гергьовден, Едрелез, Хъдрeлез

Запознаем ли се по-подробно с обредните практики, ще видим колко са еднакви и при мюсюлмани, и при христяни: и търкалянето в росна трева за здраве, и подготовката на обредния хляб, и „мълчаната вода", пазена под трендафил за надпяване на китките, и гергьовското агне-курбан, та до меренето на кантар – „кой колко е наддал от лани" и до гергьовските люлки, вързани на зелено дърво...

Моминското „пеене на китки" е един от типичните обичай на мюсюлманите за Хъдрелез

Та на 6 май в Западните Родопи във „ваденето на китки от кюпа" – така се казва тук моминското наричане – участват всички без разлика от вероизповеданието. В навечерието на празника момите берат цветя и билки. Връзват ги с разноцветни конци и прикачват към тях свои накити, за нишан – та всяка да си разпознае китката.

Пак вечерта девойките отиват мълчешком да налеят вода от три или седем извора или чешми – така наречената мълчана вода. Наливат водата в ново бакърено котле, покриват го с червена престилка – защото лошотиите да бягат от червеното – и го оставят през нощта под трендафил.

На Гергьовден се събират отново, за да наричат. Започват веселите припявки, които са своеобразно гадаене за предстояща женитба и здраве, поетичен израз на надежди и пролетно настроение...

Катро е честита, белита,
на пояс алтъни да носи!
Катро е честита, белита,
по много овце да има...

Хубав ден Великден, йощ по-хубав – Гергьовден се пее в друга народна песен. А традициите и обичаите, които съпътстват празника, пазят белези от най-древни вярвания.

Вярвали и християни и мюсюлмани, че с

магически действия

ще опазят стоката си от житомамници и бродници, които срещу Гергьовден обирали житото от чуждата нива и мамели млякото от кошарите.

И при едните, и при другите гергьовският обичай повелявал: още преди изгрев слънце стопанинът да обиколи нивите си и да откъсне стрък от посева; овчарят, преди да разсъмне, да подкара стадото с гергьовска зелена пръчка, а стопанката да окичи вратите на дома и кошарата с венци от здравец, глог, къпина и коприва, овързани с червен конец. И още, и още магически действия и заклинания, с вярата, че „ще прекършат" злото.

Мюсюлманите вярвали, че с Хъдрелез започва годината и тогава влиза лятото. Затова и стопанките изнасяли вълнените постелки – да ги види слънцето „за здраве".

Пак на Хъдрелез се ходи на аязмото (извор с лековита вода) за здраве. Къпят се там хората, като оставят на някое дърво дрехите, с които се били потопили във водата, и пускат пари в аязмото.

В Момчилградско посещават старата Еди Къзълър джами (Джамята на седемте момичета) при село Подкова. Болните опитват да се докоснат до стърчаща черна скала с вярата, че който успее да се допре, ще оздравее. Там има и каменен прозорец, през който се провират и здравите – за да са силни и щастливи през цялата година.

На Хъдрелез изповядващите исляма в Исперих и околността масово посещават Демир баба теке. На 6 май на големите дъбови дървета, на поляната южно от светилището, се връзват люлки. Люлеят се малки и големи, без разлика кой коя религия изповяда: исляма или християнството. Люлеят се за здраве и за благополучие.

Заедно празнуват най-големия пролетен празник – Хъдрелез, Гергьовден. И то не от вчера. До 1928 г. на купола на Демир баба теке, редом с полумесеца, стоял и християнски кръст. Може би за да потвърди, че това е празникът-обединител.

И християни, и мюсюлмани на 6 май колят курбан – гергьовско агне. Стопанките месят обредни хлябове. А трапезата – от богата, по-богата, и окичена с много зеленина – е обща. Така до заник слънце веселието не спира. Не спират и песните, хората, състезанията и борбите.

Известният фолклорист от Гоце Делчев Запрян Икономов ми разказваше, че в техния град Гергьовден започвал рано сутринта от циганската махала – с музика...

Може би съхранената притча дава отговор на въпроса защо Гергьовден е и един от най-големите ромски празници.

Едно време, когато хората решили да изтребят циганите, Свети Георги и Банго Васил скрили по едно циганче: Свети Георги – момченце, а Банго Васил – момиченце.
Когато всички цигани били заличени от лицето на земята, хората седнали да почиват, да ядат и да пият. Яли, пили, ама скучно им било – нямало кой да ги весели. Тогава свети Георги и Банго Васил довели двете спасени от тях циганчета. Те запели, затанцували и развеселили всички. Хората оценили стореното от двамата светии, а от двете оцелели деца тръгнал отново циганският род, който и до днес почита своите спасители.

„Едерлези" – това е песента, с която Горан Брегович разнася по света фолклорното богатство на Балканите. „Едерлези" – възхвала на празника, обединил хората с различно вероизповедание по нашите земи.

А на именниците, честито!