club50plus.bg

„В България основната заплаха в горските местообитания е разреждането на горите, при което се променят условията на осветяване и изсичане на стари дървета, обитавани от мъхове.”

Мъховете са ключът към оптималното функциониране на екосистемите.

Доцент Анна Ганева е енергична и красива жена на 51-годишна възраст. Тя работи от 27 години в Института по ботаника на БАН, от 2010 г. обединен с други академични звена в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Интересът към мъховете у нея възниква, когато била студентка втори курс и разбрала, че тогава има само един бриолог (специалист по мъхове) в България – доц. Славчо Петров. Той става ръководител на дипломната й работа, посветена на разнообразието от мъхове в биосферния резерват “Парангалица” в Рила. Извън научните си интереси тя обича фотографията и рисуването.

- Каква част от екосистемата са мъховете в България?

- Мъховете образуват приземната растителна покривка в горските и повечето тревни съобщества, основен растителен компонент са в торфищата в планините на България.

- Защо е толкова важно да се наблюдава състоянието на мъховете в света и в България?

- Всеки компонент на екосистемите има определено значение за структурата и функциите им и в този смисъл изучаването на мъховете е част от проучването на природата. Установено е, че мъховата покривка създава специфични микроклиматични условия, които влияят на покълването на семената на другите растения, имат водозадържаща роля, създават микросреда, подходяща за дребни безгръбначни животни.

- Може ли да се каже, че то е добро в нашата страна, или е проблемно, застрашено или друго?

- Най-често заплаха за мъховете са промените в местообитанията им, по-рядко има пряко унищожаване, напр. събиране на по-големи количества за украса на саксии или извличане на торф от торфищата. В България основната заплаха в горските местообитания е разреждането на горите, при което се променят условията на осветяване и изсичане на стари дървета, обитавани от мъхове.

- Те индикатор ли са за състоянието на нашата природа и как се проявява?

- Мъховете са добри индикатори на промените в средата, защото са чувствителни към изменения във въздушната влага и степента на осветяване. Много добри индикатори са и на атмосферно замърсяване. Някои видове напр., натрупват тежки метали и други химични елементи в количества, пропорционални на съдържанието в атмосферата. Сравняването на проби от даден вид, взети от замърсено и неповлияно място, е добър подход за оценка на съдържанието на определени елементи. В България има редица проучвания в тази насока, които са част от европейските и световни практики за оценка на екологичното състояние на околната среда.

- Как всеки от нас трябва да се отнася към тази част от природата – мъховете?

- В природата всяко живо същество е важно – и животно и растение. Всеки вид има своето място в кръговрата на веществата, в хранителната верига и много често именно спецификата на дадена група организми е ключът към оптималното функциониране на екосистемите. В този смисъл на мъховете трябва да се гледа като на незаменима част от обкръжаващата ни среда.

- Може ли човек да повлияе за запазването им за по-чиста и екологична среда и как?

- Да, стига да има желание и култура за това. За съжаление, като че ли малко са хората в България, които са склонни да се поогледат и да оценят природата която ги заобикаля. Трябва да се работи с младите хора, с ученици, студенти. Отношението към природата и нейното опазване ще се появи, когато човек я опознае, а за това трябва време и насочено образование.

- Къде любопитството ви е най-голямо?

- Най-интересни и вълнуващи са онези мигове, когато виждайки един мъх разбираш, че си попаднал на нов вид, ненамиран досега в България. Любопитството е голямо, емоцията може да се сравни с успешно завършено състезание. А състезанието понякога е трудно – преодоляване на баири, пек, дъжд, умора, тежката раница. Но когато приклекнеш с лупата и се взреш в малките стъбълца, разбирайки, че попадаш на нещо ново, тогава удовлетворението е пълно.

- Какво е разнообразието у нас и какво богатство от мъхове притежава България?

- Разнообразието от форми на релефа, климатични и почвени характеристики в България е предпоставка за богатството от растителни видове, сред които са и мъховете, наброяващи 754 вида. За сравнение, в Европа те са около 1600 вида, а световното богатство наброява близо 15000 вида.

- Какво най-характерно не знаем за тях или сме забравили?

- Мъховете, както и папратите, хвощовете, плауновите, са спорови растения (не образуват цветове, плодове и семена) и са сред най-древните представители на растителното царство на сушата. Предполага се, че са се появили преди 400 млн. години, а може би и по-рано. За разлика от останалите висши растения, те нямат корени, а се прикрепват към подходящия субстрат (почва, скални пукнатини, кора на дървета и храсти, гниеща дървесина) с помощта на ризоиди – едноклетъчни или многоклетъчни нишковидни структури, които не са свързани с доставка на вода. Тъй като с много малки изключения листата на мъховете са от един слой клетки, всъщност чрез тях растенията се снабдяват с вода и разтворени в нея хранителни вещества.

Разнообразието по отношение на размерите на тези растения е изключително голямо – от няколко милиметра до десетки сантиметри. Различни по форма и размери са и листата на мъховете и най-често именно техните белези разграничават един вид от друг.

- Как ги наблюдавате? Те понякога са много красиви, как бихте ги описали?

- Използването на ръчна лупа и микроскоп са необходими средства за определяне на видовете и затова мъховете са останали сред по-малко познатите растения. Отсъствието на красиво обагрени цветове и малките размери ги правят трудно забележими, но когато при подходящи условия образуват плътни зелени килими, както в горите, тогава нюансите на зеленото не могат да не привлекат погледа на любителите на природата. Доказателство, че дори “еднообразното” зелено може да бъде красиво, са мъховите градини в Япония. Известни със специалното си отношение към красивото в природата и богатата символика скрита във всеки букет или градински комплекс, японците използват различни видове мъхове, за да създадат уникален зелен килим в дворове и паркове. Високата въздушна влажност е друго необходимо условие, такава зелена градина да процъфтява.

- Има ли практическа страна за мъховете? За какво още биха били полезни?

- Много важно от екологична гледна точка е разнообразието от видове мъхове в торфищата, мочурите, крайречните преовлажнени места. В торфищата преобладават торфените мъхове (представителите на род Сфагнум), които се отличават с висока водозадържаща способност. Торфените мъхове съдържат и антисептични вещества – органични киселини и фенолни съединения с бактерицидно действие. По време на Първата световна война във Великобритания са използвани превръзки, направени от торф с дезинфекционно действие.

- Къде предимно са разпространени?

- Разпространението на мъховете обикновено се свързва с влажни гори и блата, но всъщност те са навсякъде – по пясъчните дюни, по скали, сред ливади и пасища, на оголени ерозирани почви, в реките. Най-голямо все пак е видовото разнообразие в планините, поради богатството на местообитания, подходящи за мъховете. Видовете в Рила са около 385, в Пирин 360, на Витоша 313. Следват Западна и Средна Стара планина, Западни и Средни Родопи.

-Наблюдават ли се съществени промени в околната среда и това оказва ли въздействие върху живота ни?

- Промените в околната среда под въздействие на човешката дейност са много по-бързи в сравнение с възможностите за адаптиране и затова значителна част от мъховете в света, а и в България, са застрашени от изчезване или намаляване площите на популациите им. Това са растения, които нарастват много бавно и затова са нужни години, за да се възстанови една угнетена популация. След като през 1995 г. беше публикувана Червената книга на мъховете в Европа (понастоящем се подготвя ново издание), в България започнаха специални проучвания, целящи установяване степента на застрашеност на видовете мъхове. През 2006 г. излезе от печат Червен списък на мъховете в България, включващ 28 Критично застрашени вида (такива с 1-2 известни находища в страната), 42 застрашени и 158 Уязвими, съгласно критериите за застрашеност на Международната организация за опазване на природата (IUCN). Дейностите по опазване на мъховете наред с другите растителни и животински видове даде и още един резултат – мъхове бяха включени в Директивата за местообитанията на европейската общност. Пет вида, срещащи се в България са в този списък и техните местообитания са обект на специално проучване и опазване, включително картиране на популациите в зоните от екологичната мрежа Натура 2000 в България.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор