club50plus.bg

България от няколко години има своите нови светци, канонизираните новомъченици от Батак и Ново село, убити по време на Априлското въстание. Историята е записала само някои от имената на баташките мъченици, зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченик трендафил Тошев, знаят се само някои от имената на избитите в Батак – Илия, Иван и др. сред известните имена на новоселските мъченици са двамата свещеници Никола Барбулов и Георги Дългодрейски и още седем монахини и една мирянка. Батак е връх в героичната история на българския народ, пантеон на Априлската епопея, име, което всяко дете знае от думите на поета Иван Вазов:

„От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе там зад горите...
Много е далече. ..."
Проста, но велика истина била изречена през 1896 г в Народното събрание от ръководителя на баташкото въстание Петър Горанов: „За да се избави един народ от владичеството на други, има нужда от жертви. Това се направи в 1876 г. Въстанието се направи в Панагюрище, Батак, Брацигово, Перущица и т.н. проля се много кръв, извършиха се свирепства, страшни ужаси, но чашата с отровата изпи Батак. Там се извърши най-голямото кръвопролитие, станаха най-големите зверства, паднаха най-много жертви".

Пътят

От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път, докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.
В средата на ХІХ век в българското националноосвободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче денят на освобождението се губи в необоримото бъдеще.
Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка. Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път.

През април 1876 г избухва Априлското въстание.

То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Руската дипломация активизира своите действия и се домогва до свикването в края на 1876 г на Цариградската посланическа конференция, на която пратениците на великите сили предлагат на Турция да даде на България широка автономия. Османското правителство категорично отхвърля това предложение. Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. И след бурни дебати в коронния съвет при цар Александър ІІ на 12 април Русия обявява война на Турция. За по-малко от година руската армия разгромява турската, като решаващи битки са тези при Плевен, Шипченския проход, Шипка – Шейново и Стара Загора.

На 3 март 1878 г с подписването на Санстефанския мирен договор завършва войната. На този ден българската държава възкръсва след пет века турско робство. За освобождението на България загиват десетки хиляди руски офицери и войници, хиляди румънски и финландски воини, български опълченци.
Историята показа на българите, че жертвите на Априлското въстание не са били напразно. 3 март поставя началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия – там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
Подвигът на Априлското въстание поражда в нас благоговение, вдъхновение и преклонение. Затова любовта ни към руските освободители е неизмерима по сила и необхватна по мащабност. Всички, които паднаха за свободата на България, се увенчаха с безсмъртие! Поклон пред подвига им!

Поклон пред паметта, честта и кръвта на Батак!

Пред тази памет се немее от почит и преклонение! Спомените на сина на предводителя на баташките въстаници след зверското потушаване на въстанието в Батак през пролетта на 1976 г. са реалистично и най-добро доказателство за кланетата, оспорвани или деформирани от някои наши и чужди лъжеисторици в близките години. Нито един българин не бива да забравя потресаващата картина на този най-зловещ паметник на Османската империя по време на нейното петвековно владичество по българските земи.