club50plus.bg

Много ми харесваше да гледам предаването "Минута е много" и да отговарям на въпросите, които бяха от моята компетенция. Мечтаех си един ден да стана част от него. Мъжът ми казваше, че едва ли е посилна тази задача за мен. Това ме амбицира да приложа всички усилия това да се случи.

Започнах да изпращам въпроси към участниците с надежда да излъчат мой въпрос и той да  ги затрудни, за да мога  да получа награда. Това ми желание се сбъдна нееднократно: задаваха мои въпроси и при неуспех на състезателя, получавах книги. В един прекрасен ден получих покана да участвам в юбилейно предаване, да задам въпрос на състезател. Тогава работех в цех за преработка на череши в едно пловдивско село и замествах колежка в ОУ "Димитър Талев". Веднаха взех решение, че тази възможност не е за изпускане и подготвих  въпроса. Синът ми Иван ми подсказа следния вариант: "Кога японците казват "Добър ден!"?" Отговорът затрудни малко другия гост, мой съфамилник, но той се справи блестящо.  Отговорът е, че когато научат български език. Стана ясно, че този въпрос е бил задаван в друго телевизионно предаване, но аз тогава не знаех това. Трябваше да се представя и да го задам и аз се справих без повторение на записа, като казах, че съм от един див и красив град, какъвто наистина е Пловдив. Това ми вдигна самочувствието.

След време Тодор Николов ми предложи да се включа в групата от Пловдив, която отива да се състезава в "Митута е много". Трябваше да се подготвя по темите Индия и Япония в област География. Аз се съгласих и прочетох от географията уроците за тези две страни, а също ходих до библиотеката на Търговската гимназия, където учеше синът ми Наско. Макар че не е моята силна област географията, представих се сносно. В следващите ми участия си избрах темата Пролетни празници и резултата беше по-добър. Участвала съм с темите Николай Хайтов два пъти, Билки, Лудогорски празници, Интернационална кухня, с която заех първо място и ми остана скъп спомен Кулинарната енциклопедия на  Иво Тицин, която ми беше наградата. Освен за участия в предаването съм ходила много пъти и като публика. Когато "Минутата" тръгна на турне из България, аз ходих на манастира над Горно Воден, в Пловдив и във Велико Търново. Получавала съм много хубави книги като награда, часовник с логото на предаването. Много приятелства създадох. И сега, когато предаването е вече история, виждам минутковци по другите предавания, които изискват знания. Радвам им се на успехите.

Не успяхме да спасим това тридесетгодишно интелектуално предаване от сваляне от екран. Нека този факт на унищожението му тежи на тези, които го сториха това пъклено дело.