Светът през 2013 година

Година, изпълнена с политически и икономически поврати
Normal_world

източник: Wikimedia Common

 

Изминалта 2013г., се оказа година година, богата на международни събития, които се търпяха развитие до края й. Още в първите дни на януари 20131  в САЩ се  справяха с финансовия срив на държавата. Случи се така, че Сенатът, доминиран от демократите, постигна компромисно споразумение с републиканците, а Камарата на представителите одобри законопроекта, според  който 3 процента от най-богатите американци ще са задължени да плащат значително по-високи данъци.За 80 процента от населението данъците останаха без промяна, така домакинствата с по-ниски доходи бяха защитени от инфлацията. Отложи се и съкращаването на разходите. Ако се беше провалило споразумението между републиканци и демократи, щяха да последват серия от бюджетни съкращения и множество загуби на работни места с неизбежно последваща рецесия.

  Федералното правителство изпадна в несъстоятелност, а държавните  учреждения бяха принудени да прекратяват работата на 800 хиляди държавни служители от общо 2-милионния състав.  Те трябваше да излязат в принудителен неплатен отпуск. За първи път от 17 насам САЩ влязоха в новата финансова година (1 октомври), без одобрен бюджет.

   Друго значимо световно събитие, което ангажира вниманието на целия свят, беше и е кризата в Сирия, която прерасна във военен конфликт.  В началото на изминалата година сирийският президент Башар Асад предложи план за преговори с политическите партии и обществените организации за постигане на мир.  Той не отрече, че страната е във война, в която се дават много невинни жертви. За разлика от мирния план на Асад, на тайно заседание в Лондон, високопоставени военни от Франция, Турция, Йордания, Катар, ОАЕ, и САЩ сключиха споразумение за помощ на сирийските бунтовници за свалянето на режима в Дамаск.  С този свой план те игнорираха мирните предложения на Асад.  И така войната стана неизбежна, хиляди мирни граждани бяха убити, останалиге без дом бежанци тръгнаха да търсят спасение и защита, включително и в нашата страна.

   През пролетта, на връх Великден, Израел обяви,  че складираните  в близост до границата на страната ирански тактически ракети, предназначени за ливанската групировка „Хизбула”, са заплаха за сигурността  и последва поредица от въздушни удари срещу военни обекти на сирийска територия. Въпреки, че от Дамаск тези удари бяха  определени като обявяване на война, ответен удар от страна на Сирия не последва.

   През лятото стана известно, че Пентагонът има план за нанасяне на дистанционни удари по обекти на сирийската армия, не изключи и сухопътна операция за установяване на контрол в Дамаск. Според щаба тези планове биха се реализирали само след разрешение, дадено от американския президент Барак Обама. Това обясни причината за провалената международната конференция в Женева, която имаше  за цел търсене на мирно решение на сирийския конфликт.

 Малко по-късно американският държавен глава обяви, че САЩ трябва да се намесят в Сирия без одобрението на ООН, но с решение на американския Конгрес. Общественото мнение в САЩ бе против едноличното решение на президента за нападение срещу Сирия. Освен това 12 страни от НАТО изключиха възможността да участват във военна операция срещу Сирия, между тях и Великобритания.

   В първите дни на септември светът видя активни дипломатически отношения от страна на американския сържавен секретар Джон Кери и външния министър на Русия Сергей Лавров, предизвикани от подготвян удар на САЩ срещу Сирия, а поводът бе химическата атака на 21 август в предградие на Дамаск, при която захинаха над хиляда човека. Докато американският секретар търсеше съюзници за подготвяната американска инвация в Сирия, руският първи дипломат правеше всичко възможно, за да се предотврати външна намеса в конфликта.  На срещата между двамата първи дипломати в Женева се постигна принципно споразумение за търсене на мирно решение. Съвместно изготвеният план от 6 точки предвиждаше Дамаск да даде възможност на международни инспектори да анализират химическия арсенал, преди той да бъде напълно унищожен. Което ще стане ясно в средата на настоящата, 2014 година.  Това бе една поредна възможност на носителя на Нобелова награда за мир Барак Обама да не се впуска в нова военна авантюра в Близкия изток и така дипломацията успя да надвие агресията.

   Как ще се развиват събитията в Сирия през следващата година, е трудно да се каже, но несъмнено съдбата на този конфликт засяга пряко и нашата страна, приютила на територията си 10 000 сирийски бежанци, които очакват да се завърнат в родината си, когато войната свърши. В момента целият свят е вперил поглед и в Украйна, където напрежението ескалира, и към Русия, където се надига глас срещу Путин.

 

♦ Материалът е получен по инициативата Стани Четен Автор


Създадена на 05.01.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари