club50plus.bg

Историите на хора от цял свят

Този въпрос BBC News зададе в своето онлайн издание на читателите си от цял свят. И получи отговори от тях. Клуб 50+ ги преведе за своите читатели, тъй като смятаме, че гледната точка на всеки е важна. И защото така можем да видим света през очите на другите. И да се убедим, че наистина сме част от него.

Особено като става дума за оттеглянето от активна трудова дейност точно в този момент (или след броени години), когато светът се е превърнал в едно застаряващо село, пенсионните системи – какъвто и да е моделът им – се задъхват, а кризата и нейните следствия само утежняват нещата.
 

Хосе Равело, Монтевидео, Уругвай

Работех като финансов директор и вече 8 години съм пенсионер.
В Уругвай има много видове пенсионни осигуровки, но заложената в тях логика е като навсякъде – изчислява се средната ти заплата (върху която си се осигурявал) и получаваната пенсия е процент от нея.
През 1996 г. обаче, в условията дълбока икономическа криза, пенсиите в нашата страна се сдобиха с „таван”. Моята беше ограничена на 15%, нещо което не е смислено нито от финансова, нито от етична гледна точка.
Пенсията, за която съм внасял вноски 35 години, е недостатъчна, но никой не ни чува. Не всички бяха засегнати от ограничението, само тези, които съвестно са изпълнявали задълженията си.
Досега живеехме от спестяванията си, но те скоро ще свършат. Сигурно ще се наложи да се върнем на работа, да поискаме повече пари или да разчитаме на подкрепата на семействата си.
И младите са засегнати. Четирите ми деца живеят и работят в чужбина. Те нямат достатъчно възможности, а Уругвайското правителство иска от тях да внасят данъци, каквито биха плащали и в развитите страни. Ето защо младите емигрират в страни като САЩ, където тези неща са уредени цивилизовано.
Аз съм човек с добро образование и получавах добра заплата – ситуацията при по-бедните хора е по-тежка.

Сулико Пиркевашвили, Шухити, Грузия

Преди две години получавах пенсията с голямо закъснение, сега я получаваме навреме и знам, че не трябва да се оплаквам.
Но парите, които получавам, са толкова малко, не ми стигат да си купувам лекарствата.
Здравето ми се влоши заради тежката работа, а пенсията ми не ми покрива дори основни медикаменти.
Работих тежка физическа работа не дни, не месеци, а години наред – отдадох живота си на държавна чаена плантация.

Уиздъм Читедзе, Лилонгве, Малави

Аз съм на 31 и няма да се пенсионирам скоро, но искам да съм сигурен, че съм подготвен.
Жена ми и аз работим за международна компания и имаме две деца – Кейтаро на пет и Кивън на три.
Компанията ме осигурява във вътрешен пенсионен фонд, в който работникът внася 5%, а работодателят – 10%. Пенсията, която се получава след пенсиониране, се облага с най-високата данъчна ставка 30%, но има проектозакон (засега върнат от парламента), които предвижда пенсиите да станат необлагаеми.
Наскоро започнах и да спестявам и в частна лична пенсионна сметка.
В Малави пенсионирането ви зависи от това къде сте работили.
Хората често се връщат на село, където роднините и приятелите са по-склонни да си помагат, отколкото хората в града.
Няма държавна социална мрежа като помощи за безработица или социално осигуряване.
За мен пенсионирането означава да продължа да бъде полезен с каквото се занимавам и обичам да правя, да осигуря спокоен живот за мен и семейството ми, за да се наслаждаваме на живота заедно. Искам още и да оставя наследство на децата си.

Донг Зе Вен, Хонконг

Аз съм на 80 години. Преди да се пенсионирам бях автомобилен инструктор, имах и няколко таксита.
Нямам пенсионна или други осигуровки, живея изцяло от спестяванията си.
Понякога и децата ми дават пари, така че издръжката на живота не е голям проблем.
Къщата ни струва 500 хил. хонконгски долари ($64 000) и можем да живеем в нея докато сме живи.
Така че колкото по-дълго живеем, толкова по-добре.

Хуанг Янг, Хонконг

Аз съм на 71 години. Доставях стоки на магазин за електрически уреди преди да се пенсионирам.
Живеех в общинско жилище, но тъй като синът ми беше наркоман, наложи се да се изнеса.
Нямам много занимания. Хода в парка всеки ден, купувам кутия храна надвечер и после си лягам.
Не знам кога ще мога да получа държавно жилище отново.

Дик Уестън, Прескон, Аризона, САЩ

Години наред работих във фотографската индустрия и по едно време основах собствена фирма – правехме основно архитектурна и рекламна фотография за компания, която прави  уебсайт дизайн и страници.
Работех и с две агенции, които продаваха моите снимки. От време на време все още получавам хонорари от тях.
Пред 2002 г. се пенсионирах преждевременно, за да се грижа за жена си, която почина от рак през 2003 г.
След като няколко години лутане, най-накрая се установих в удобна къща с нова приятна спътница в Прескот, Аризона.
Приятно ми е да се занимавам с различни неща в къщи.
Живеем в район с прекрасни планински маршрути за разходки и за каране на колело, както и езера и реки за каяк. Запален планински велосипедист съм и имам няколко любими (и трудни) пътеки, по които карам редовно.
Приемам пенсионирате си много сериозно, само от време на време си играя с новия си дигитален фотоапарат, но само за удоволствие.
Тук в Прескот 47% от хората са пенсионери и всички знаят, че тук работят правилата на „старите момчета”, така че се чувствам у дома си.
Имах голям късмет във финансово отношение. Имам пари от попечителските фондове на родителите си и на дядо си, а имам и пенсия.
Мама почина този юни, месец преди да стане на 95.
Аз съм само на 70, здрав съм, щастлив съм и съм готов за следващите 25 години.

Лурд Хуикаб, Кампече, Юкатан, Мексико

Цял живот работих като учил и, въпреки че съм само на 50, се пенсионирах преди две години.
Това беше възможно, защото започнах да работя много млад, а тук в Мексико ако имаш 28 години трудов стаж можеш да се пенсионираш. Аз се пенсионирах след 31 години стаж.
Преподаването е много стресираща работа, и реших, че е ми е време да се оттегля.
Да си пенсионер е трудно, защото трябва да се адаптираш към факта, че вече не си продуктивен. Липсва ми искрата в очите на учениците, когато откриеха нещо ново.
Реших да се запиша на шивашки курс и това много ми помогна. Обичам да уча нови неща, докато работех съм се обучавал в над 50 курса.
Сега получавам наполовина от това, което получавах, когато работех. Човек трябва да свикне. Сега, когато имаме времето да ходим на почивки и екскурзии, нямаме необходимите пари.
В други страни има повече занимания за пенсионерите. И тук има някакви културни дейности, но не са достатъчно.
Все още имам проблеми с документите за пенсиниране си и се боря да получа бонус, който ми се полага. Наистина ме е страх за бъдещето.

Борис Козин, Русия

Работех като техник и се пенсионирах през 1988 г., малко преди разпадането на Съветския съюз. Аз съм от Сибир, но се преместих в Москва през 1999 г. Получавам 11 420 рубли ($370) пенсия.
За какво я харча? Сложих два водомера в апартамента си – за топла и за студена вода, това ми струваше 3700 рубли ($120)
Водопроводчикът трябваше да смени старите чешми, така че накрая платих 4500 рубли ($146). Това е една трета от пенсията ми.
Отидох до пазара и купих две връзки репички. Когато се върнах вкъщи, видях че са дошли сметките. Живея в едностаен апартамент, за него плащам 1 912 рубли ($221) на месец. Вече съм похарчил половината си пенсия.
Имам уговорка с един продавач на сергия, който ми позволява да купувам праскови точно преди да затвори в края на деня за 20 рубли на килограм.
Хора, които живеят сами и получават ниска пенсия, получават допълнително 620 рубли ($20), за да си покриват комуналните си услуги.
До следващата ми пенсия остават няколко дена, въпреки че не я получавам на точна дата. Когато привърша парите отивам в банката още на шесто число от месеца, но обикновено се опитвам да изчакам поне до 10-то или 15-то.
Ако пенсията ми свърши, взимам назаем. Имам приятел пенсионер като мен – в много добри отношения сме, и често ми заема пари.
Мисля, че този месец няма да ми се размине задлъжняването. Вече съм похарчил 9000 рубли ($192).

Мая Йосифова, България

На 62 години съм. Пенсионирах се когато бях на 58. Подозирах, че може би ще повишат минималния стаж за пенсиониране, така че веднага щом бях изпълнила условията за пенсиониране, подадох документи, за да изпреваря промените.
Работила съм 34 години. По образование съм инженер-химик, но през повечето време работих като научен и технически преводач.
Застаряващото население е проблем почти във всички европейски страни и разбирам, че е за правителствата е трудно да решат проблемите в пенсионните системи. Но как би могла жена да работи до 65 години и да е толкова продуктивна, колкото когато е била млада?
Не можех да работя до 65 години. Здравето ми доста се влоши, не бих могла да се справям с ежедневното пътуване в градския транспорт.
Моята пенсия е 182 лева ($122) на месец. Мизерия. Мога да си позволя само основни храни и обикновени лекарства. Не мога да си платя отоплението през зимата.
Благодарна съм, че синът ми живее в чужбина и печели добре. Той ми плаща сметките, иначе бих мръзнала през зимата.
Живея със старата си майка. Здравето ѝ много се влоши напоследък, но не можем да си позволим да иде на лекар. Миналия ден трябваше да ида на очен лекар. Неговата такса и предписаните ми капки струваха 70 лева. Пестях за това от доста време.
Като пенсионерка се опитвам да запълвам времето си с нещо креативно. Пиша много, пиша поезия. Вече имам внучка и тя ми дава ново вдъхновение.
Чувствам се малко изолирана. Имам приятелки, но те са със съпрузите си, така че не прекарваме много време заедно.
Съжалявам, че трябваше да разкажа такива тъжни неща, но това е животът ми.

Снимките са от сайта на изданието.