Руснаците и повечето жители на Балканите нямат принос
към културната ДНК на Стария континент
„Между Западна и Източна Европа съществуват дълбоки културни различия. Руснаците не принадлежат към 'нашия вид европейци', голяма част от жителите на Балканите – също".
Това твърди в съботния брой на холандския реномиран вечерен вестнук NRC Handelsblad бившият дипломат и настоящ журналист Роберт ван Лансхот.
Роберт ван Лансхот е цитиран и друг път в Холандия със становището си, че Балканите не са допринесли кой знае колко за културната ДНК на Европа.
Съботната си статия си той започва с цитат от негови познати от Конго, живеещи в Брюксел: „Балканците в Белгия? Това не са бели хора!" След като едни африкански пришълци разбирали, че голяма културна пропаст дели Западна Европа от Източна, какво оставало за останалите, смята Ван Лансхот.
В светлината на сегашната криза в Европа и плановете за нейното по-нататъшно разширяване Ван Лансхот вижда и задължението си на журналист да постави въпроса:
„Искаме ли в един разделен в културно отношение континент като западноевропейци да стоим на едно канапе с хора, от които сме толкова различни, които не разбираме добре и с които не се чувстваме исторически свързани?"
Ван Лансхот се пита дали можем да разграничим „нашият сорт европейци" (т.е. истинските, западните, носителите на културната ДНК на Европа) от „другите"? И можем ли да поставим знак „червено" и да спрем разширяването на Европейския съюз?
Той започва с различността на руснаците – самите те се чувствали повече азиатци, отколкото европейци. Или били отделен сорт – „нито-нито". Но по-голямата грижа на Ван Лансхот (самият той бивш дипломат в Босна и Косово) са Балканите. Балканите според него са сложен регион, в кутурно отношение – „извън нашата Европа", и това се отнася до по-голямата част от Балканите. Примерите, които изтъква, са:
В Сараево Европа започвала (поне за чужденците) по средата на моста над Неретва в Мостар. Сараево било извън „неговата" Европа. Всеки уикенд чужденците там с облекчение и с чувството „най-после сме си в Европа" влизали в хърватската част на Мостар (бел. ред.: под Сараево явно има предвид Босна и Херцеговина, а не столицата на страната).
Косово също било много далече от „истинската, нашата" Европа.
Както и Македония, Албания, Молдова, Черна Гора, голяма част от Сърбия.
Също и части от Босна, България, Гърция.
Те принадлежали към културна група, която била много по-близка до Турция. Тези, които били против членството на Турция в ЕС би трябвало да се замислят, смята той, за членството и на изброените от него балкански държави.
Градовете в Косово били много по-близки до градовете в Ирак, отколкото до евроейските. Гражданин на Прищина, Сребреница или Братунац би се чувствал повече у дома си в Арбил и Сулеймания (области в Ирак), според диполмат-журналиста Ван Лансхот. Балканите били много малко свързани с културата на Западна Европа.
Ван Лансхот цитира излизащата в съботното приложение на NRC Handelsblad поредица от статии под рубриката Made in Europe. В нея се изброяват типичните европейски постижения и се разчита културната ДНК на Европа. Съставен е дори списък на „типично европейските" постижения и принос към европейската култура в по-новите времена: Вивалди, Шанел, Жак Брел, Ван Гог, Вермеер, Пучини (и неговото обаятелно представяне на циганите).
„Всичко това, извинете ме, – казва Ван Лансхот, – е изключително западноевропейско".
И продължава:
„Никой на Балканите не знае какво е костюм на Шанел, готварското изкуство на Пол Бокюс, Пипи дългото чорапче, английските пейзажи, есетата на Монтен, играчките на Лего." Журналистът дори си направил труда на провери в уебсайта на датския магнат на играчки и не намерил нито един негов клон на Балканите.
А пък строителите от Косово, които ходели да работят в Швейцария, не прихващали нищо от швейцарския стил на строеж и като се върнели в Косово, продължавали да си строят (моля ви се!) т.нар. „косовки" жилища: „разкривени, несиметрични, за западните очи странни къщи със сложни покривни конструкции..." Защо, пита се журналистът. „Защото са си косовари и си искат косоварски къщи. " И тези странни строителни творения изглеждали груби и застрашителни за изтънчените западни сетива. Но служели идеално за тези от местните хора, които се занимавали с „отмъщения" в защита на честта си...
Но къде го стяга обувката истински? Бъдещо членство на страни като Албания, например. Дали се замислял Брюкел колко далече една от друга били Албания и Холандия като културни идентичности?
Балканите и по-нататъшно разширение на ЕС? Лоша идея! Тежестта на западноевропейската култура е в опасност! Така Лансхот всъщност отговаря на общите настроения в Холандия през последните години и на страха на обикновения холандец от все по-глобализирания свят и непознатите му доскоро източни съседи.
Бившият белгийски премиер Верхофстадт пледира за „Съединени европейски щати", за да се запази еврото и ЕС в сегашната сложна кризисна ситуация. Ван Лансхот коментира: „опасно средство, не е за препоръчване такова тясно обединяване". Особено с нови, непознати държави!
Тези непознати, далечни Балкани. Хора като Лансхот забравят или не знаят нищо за културното разнообрзие и за приноса на писатели, художници, режисьори, музиканти от плашещата го източна част на Европа, в частност Балканите, отдавна вплели се в общоевропейското ДНК: личности като Иво Драгич, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Кристо, Никос Казанзакис, Марсел Янко, Тристан Тцара, Виктор Браунер, Димитър Гочев, Иля Троянов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Борис Христов и плеядата имена, много от които и в момента живеят и творят в Холандия (Димитър Бодуров, Веско Ешкенази, Минчо Минчев, Мариета Петкова), наред с художници, скулптури, архитекти, които са оставили трайни следи в общоевропейската култура.
Богатството на Европа е в нейното разнообразие. Зачитането на приноса на всеки участник в градежа на културното ДНК на Европа е важно, за да вървим напред без войни и конфликти. Нали това е и основният принос до момента на Европейския съюз, от чието разширяване толкова се плашат някои хора в Холандия.
На 1 март България представя културата си в сърцето на ЕС – в залите на Европейския парламент, на Европейската комисия и на Комитета на регионите. Дали да не бъде поканен и Ван Лансхот?
25 февруари, 2012 г., Хага
Мая написа:
Преди повече от 12 години
Удивително е, но тази статия дори не ме ядоса .. този Ван Някой-си дори не си е направил труда да почете нещо повече от дочутото за Балканите в някое европейско кафене. Статията му, ако е изцяло в стила, представен тук, е поръчкова - написана е, за да задоволи точно определени интереси .. и в този смисъл не заслужава внимание.
Мария 67 написа:
Преди почти 13 години
Учудваща липса на коментари по едно такова потресаващо изказване.Толкова ли сме пасивни като нация!?
Цвета Велинова написа:
Преди почти 13 години
Писахме до NRC , и аз и други българи. Ще видим какво ще публикуват.
Desi написа:
Преди почти 13 години
Цвета, няма ли начин на му се отговори на Ван в NRC Handelsblad? Аз откакто съм тук нито веднъж не съм видяла нещо положително за нас.
Люба Й.Тодорова написа:
Преди почти 13 години
Много поздрави на Ван Лансхот от мен! Аз пък какви белгийци познавам, пази Боже!