Климент Охридски е духовният баща на Симеон Велики и патрон на първия български университет

За Климент Охридски е определен ден за прослава, 25 ноември. Датата се е превърнала и в ден на българските студенти, защото още през 1888 г. при откриването на първото висше заведение у нас, създателите на Софийския университет приели за свой патрон Климент Охридски

0104040.0

Normal_sv_kliment_14-15

Векове наред и през лято, и през зима южните славяни тачели своя светец и покровител. Създадени били църковни служби с песнопения, отпечатани били и гръцките жития, посветени на светеца. Изписвали се икони и стенописи с образа му – било сам, било в групата на светите Седмочисленици. А легендите за целебните чудеса, които извършвали мощите на Свети Климент се предавали от уста на уста. Когато през 1840 г. един млад учен, славистът Вукол Ундолский, открил в руските библиотеки старобългарски ръкописи, носещи името на книжовник и творец Климент, библиофилите си задали въпроса: За живота на Климент Охридски преди дейността му в България разполагаме с оскъдни сведения от две гръцки жития: Пространно житие на Климент Охридски от Теофилакт Охридски (1084–1107 г.) и Кратко житие на Климент Охридски или т. нар. Охридска легенда от друг охридски архиепископ Димитрий Хоматиан (1216–1234 г.). Теофилакт го нарича „най-учен мъж", а Димитрий Хоматиан добавя, че най-напред Климент усърдно изучил Свещеното писание, преведено от Кирил на тукашния български диалект.

Климент бил славянин и по кръв, и по вяра. Краткото му житие упоменава, че по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи. И с това се изчерпват всички записани вести до ония „младежки и юношески години", когато житиеписецът го вижда при Методий.  От най-ранна младост Климент принадлежал към образования кръг от сътрудници на солунските братя. Допуска се, че е и един от кирило-методиевите „сподвижници" при създаването на първите славянски книги.

Предполага се, че още на млади години, през 859–861 г., Климент е участвал в Хазарската и Аланската мисии на двамата солунски братя. Безспорно той участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В житието му се съобщава, че си поставил за образец на своя живот великия Методий... защото видял с очите си всичките дела на своя учител.

В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата при пребиваването на двамата братя във вечния град. Кирил починал в Рим през 869 г. и Климент се върнал заедно с Методий в Панония и Великоморавия, където продължили да обучават на славянско писмо и да утвърждават славянското богослужение. Но след смъртта на Методий учениците му били изловени като престъпници и продадени в робство. Успели да избягат петима: Горазд, Наум, Ангеларий, Климент и Сава.

Интересни факти са ни оставили житиеписците, пряко свързани с първия български епископ

По негово време са построени най-забележителните сгради в Охрид и околностите му. В пространното житие се съобщава, че Климент съградил манастир в Охрид, Свети Пантелеймон, останки от който може да се видят и днес. Интересно е да се отбележи, че и край Преслав – християнската столица на Първото българско царство – също бил построен манастир Свети Пантелеймон. Така името на един и същи християнски светец сякаш станал символ на единната християнска българска държава.

Охрид се превръща в едно голямо и авторитетно културно и книжовно средище, дало на средновековната българска литература голям брой книжовници. И първият епископ Климент превежда там църковни текстове, пише жития, църковни химни, похвални слова.

Той съставя прости и ясни слова за всички празници, които не съдържат нищо дълбоко и много мъдро, но които са понятни дори за най-простия българин. Климент се старае да снабди със слова цялата църковна година във времето, когато се оформя и празничният календар на българското православие. На преклонна възраст той решава да се откаже от епископията и за последен път се отправя към Преслав. Там Климент моли цар Симеон да го освободи от задълженията му на епископ, но получава отказ. Царят отказва, защото не искал да се лиши от духовния се баща, или поне така твърди житиеписецът.

Уморен от пътуването, Климент умира скоро след това в Охрид. Погребан е на 27 юли 916 г. в създадения от него манастир Свети Пантелеймон, където обичал да се връща в усамотение и покой, и където със собствените си ръце бил подготвил гроба си.


Създадена на 25.11.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари