club50plus.bg

23 април - Световен ден на книгата

"Защо взимаш всичките тези книги, нали имаш лаптоп?” – попита ме учуден синът ми, докато наблюдаваше как подготвям багажа си за предстоящата почивка.

„На планина с лаптоп?! Звучи ми направо природохулствено!"  Докато се смеех си дадох сметка как сърфирането в интернет, свалянето на филми, безбройните сайтове из които ровичкам ежедневно и ежечасно, размяната на мейли и разходките из социалните мрежи, приоритетно са изместили доброто старомодно четене от дневния ред на свободното ми време. И, че книгите които трупам в куфара, чакат на нощното ми шкафче вече месеци.

Имаше време, когато всяка свободна минута поглъщах дума след дума, страница след страница, посрещайки утрото, потопена в свят, отчасти създаван от самата мен. Сега чатя досред нощите,

Замених „чета" с „чатя"

„Уединението с книгите е по-добро, отколкото обществото на глупаците". Тази мисъл на Буаст ми напомни именно в чата, един стар познат, докато го порицавах, че никакъв не се вясва нито във фейсбук, нито в скайпа. Понечих да се засегна дълбоко, обяснявайки му, че съвсем не е прав. Интернет е място, където срещаш всякакви интересни и приятни хора. Но пък наистина –

Книгата е добър приятел и добър събеседник

Който ни е верен през целия ни живот. Още невръстни човечета – тя ни показва широтата на света, онзи свят, на големите. Чрез нея правим първите си далечни пътешествия и изживяваме първите вълнуващи приключения. Чрез нея получаваме първите познания, а по-късно – и по-сериозните знания. Чрез нея изживяваме първите си трепети и след това – именно в нея – ги споделяме.

„Книгата е прозорец към света" – е сентенция, която в ерата на високите технологии може да звучи архаично и леко претенциозно. Дори може да буди смях у младото поколение, но именно книгите са основата на всичко. Те са съхранили опита и знанията на поколения наред, за да може всичко това, което имаме днес и ще имаме утре да бъде факт.

В студенстките ми години, при дългото четене по време на сесия, най-добре запомнях нещата, които бях прочела преди лягане. Беше ми странно. По-късно разбрах, че този факт има своето научно обяснение – по време на сън мозъкът обработва информацията, която е поел непосредствено преди да заспи, изчиства я и на сутринта тя е по-ясна.

„Четенето за ума е същото, което са физическите упражнения за тялото"(Адисон). Дори медиците смятат, че чисто здравословната

полза от четенето се увеличава с напредване на възрастта

„Мозъкът изгражда нови синапси – връзките между невроните, които се стимулират по време на четене", казва Манфред Гогол, лекар и председател на германския съюз по геронтология и гериатрия. Способността прочетените думи да се трансформират в мозъка във вид на образи влияе положително когнитивната функция (функция, свързана с възприемането, обработка и запаметяване на информация) и по този начин намалява риска от деменция и повишава способността за концентрация. Четенето е препоръчвано като превенция срещу Алцхаймер и като терапия срещу стрес и депресия.

Четенето обогатява речника и развива въображението

Хора, които често четат, особено различен тип четива, имат по-богат набор от изразни средства и по-лесно влизат в комуникация с околните.

Което си е напълно вярно – ако няма други теми за разговор, наскоро прочетен роман, стихотворение или статия, са чудесен повод за разговор и дори – за завръзване на познанства. А дори изследователи са установили, че партньори, имащи сходни литературни вкусове, се радват на по-здрава, дълга и пълноценна връзка.

"Да се чете е умение, което клони към залез именно в епохата, когато всички са грамотни" е казал Георг Брондес.

Естествено, днес не е задължително четенето непременно да е в общоприетия хартиен вариант. Но усещането да хванеш книгата в ръка, да вдъхнеш аромата й, да постелеш одеало сред полето и да се преминеш границите на времето, или пък да седнеш на фотьойла в апартамента и да се пренесеш на някое романтично екзотично място...Да участваш в битки или в любовни триъгълници, да разкриваш престъпления или да бродиш из загадъчния свят на науката. Единствено с фантазия, въображение и книга в ръка. Картини, в чието изграждане участваш самият ти. Както казва Лихтенберг : „Книгата е като огледало. И ако в него гледа маймуна, от там не може да се види лик на апостол".

Аз смятам да почета, а вие? Вие всъщност вече го правите.