Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
рубрика "Истината с дебати"
"Има два подаръка, които трябва да дадем на децата си:
единият е корени, а другият е криле!"
Така е казал един мъдър човек, но колко големи трябва да се крилете, които да дарим на децата си и дали прекалената грижа, задоволяване и прекомерната свобода не ги превръща в по-малко заинтересовани към книгите, науката и учението. Отделно увлеченията към компютъра и телефона изместват цветните книги и приказки, което всъщност е нормално, всичко ново е интересно, а в случая движещото се е и забавно.
Днес детският мозък е обременен с толкова много нови неща накуп, че не може да асимилира цялата тази информация адекватно и преоритетно.
За децата играта, под каквато и да е форма, е на първо място и ето защо за тях е трудно да се съсредоточат за повече от тридесет-четирдесет минути. А за някои, дори невъзможно.
Детето на моя позната е в четвърти клас и наскоро тя сподели, че в класа на сина й е просто невъзможно да има тишина, камо ли да се научи нещо. Имало деца, които всеки час се изявявали като „знаещи повече", повтаряли думите от урока на учителката, пречели в час. Озадачи ме, когато каза, че стреляли с детски пистоли по време на часа, хвърляли топчета по дъската....изумих се от казаното! Толкова ли години наистина бяха минали от времето, когато аз бях ученичка и думата „учител" беше синоним на респект, знание, уважение... дори обич.
Днес законът забранява
учителят да изгони ученика от час, защото носи отговорност за него, докато същият е на училище (особено от първи до четвърти клас). Абсолютно изключено е употребата на сила, което аз лично също подкрепям, защото боят не е решение в никакъв случай!Бележниците се изписват с забележки до родителя, вечерта той се подписва, прочел, непрочел и на следващия ден положението е същото – арогантност, безхаберие, дори наглост.
Всички, вярвам, сме на едно мнение, че проблема е в семейното възпитание и в средата, в която живее детето, но тук въпросът е как учителят да се справи не с въпросното дете, а с характера му, ранния пубертет или просто необходимостта да бъде забелязано.
В този ред на мисли - дали връщането на обществено-полезния труд в училищата няма да се окаже полен начин да се стимулира детето да върши добро и полезно дело, като в същото време чрез него ученикът се поучава, че постъпката му не е била за пример. Петнадесет минути почистване на чиновете или поливане на цветята, изхвърляне на кошчетата за боклук или дори боядисване след часовете под надзора на родителите си, за сметка на игра на двора с останалите деца ще бъде полезно както за детето , така и за родителите му.
Как мислите, има ли шанс българският учител да върне авторитета си в класната стая и какво е редно да се промени, за да може и той и децата ни да учат, творят и работят в спокойна и ползотворна среда?
Вие сте!
Лиляна Ko написа:
Преди повече от 11 години
Проблемът е на цялото общество.Девалвираха ценностите,издигна се в култ имането на вещи и глупости,знанието стана непотребно при този модел на безскрупулност,жестокост и наглост,необходими да смачкаш другите по пътя на заграбването-на територии в бизнеса,на пари и т.н.То затова и не се отделя необходимото внимание на образованието.Учителят не може сам да се бори с войнстващата простотия.
Нашето училище прилича на училището в крайните квартали в САЩ-на бедните,черните ,жълтите и т.н.Тези са причините.
родител написа:
Преди повече от 11 години
Споделям позицията, изказана от Гери.
Проблемът е сложен и многостранен. Грешка е вината да бъде вменявана единствено на учителите или единствено на децата. Като цяло системата боледува и това се отразява и на двете страни. За жалост топката се прехвърля от едната страна в другата.
Родителите обвиняват учителите, учителите твърдят, че децата са незаинтересовани, децата, че учителите са неподготвени да отговорят на изискванията на съвремието и така-един порочен кръг.
Тези обаче, които твърдят, че расте лошо поколение, трябва сериозно да се замислят и да се вгледат в собственото си светоусещане, защото тази отправна точка е тотално погрешна.
Гери написа:
Преди повече от 11 години
Пространството за мнения е твърде малко и аз се извинявам, че заех толкова много от него!Въпросите, които изникват от подобна тема не са един или два. Моля ви, не оставайте с впечатление, че всички родители и учители са виновни. Проблемът трябва да се постави и всички заедно да стигнат до определено решение. Защото това е проблем на обществото и резултат от цялата тази бъркотия в последните години. Нека родителите да не бъдат прекалено амбициозни към това какво ще учат децата им. Всеки човек има вътрешен компас за това как трябва да се развива и кое му се отдава повече. Родителите и възпитателите трябва да насочват, да помагат и да поощряват, но не и да произвеждат на конвеир висококачесвени всеможещи и всезнаещи хора. Пиша това, защото съм на мнение, че голяма част от програмите в училище претоварват децата и те не могат да изживеят детството си пълноценно.
Гери написа:
Преди повече от 11 години
И не на последно място е въпросът за начините на структуриране на учебната програма и подборът на материала за всяка една учебна година. Интердисциплинарния подход- заастъпването на сходни по проблем теми, но в различни предмети, като например: История на стария свят- Древна Гърция в 7 или 8 клас се припокрива с литературата на Древна Гърция, която се изучава в 9 или 10 клас. Биологията и географията са свързани с физиката, химията и математиката. Географията е свързана и с историята и с литературата. А историята и литературата са в особена взаимовръзка. Всички предмети са част от философията. И по всички предмети трябва да се изисква не само знаене на основния материал, но и правилно изразяване и грамотно писане. Последното е пострадало много най-вече от чата в интернет. Затова е добре да се стимулира.
Гери написа:
Преди повече от 11 години
Да, истината трябва да се знае, но не е нормално агресията да е достъпна до подрастващи по подобен начин, чрез всекидневни новини. Агресията разболява и възрастни и деца. Те в правосъдието и в полицията едва издържат на напрежението, в което се намират всеки ден, какво остава за един обикновен цивилен човек.
Друг важен момент са часовете по физическо възпитание и здравословното хранене. Това също е вид хигиена на тялото. Ако има повече спортни площадки, където тези деца да изживеят миговете от детството си, те едва ли биха били толкова проблемни в час. За паркинги и молове е помислено. А за движението и здравето не само на учениците, но и на всички хора никой не е помислил. И после въпроси от рода: "Защо децата са на улицата?" . Ами защото не им е осигурена среда за забавление, чрез която да се образоват извън часовете. Посещения на театри, музеи, кина, библиотеки, представяния на книги, концерти...
Гери написа:
Преди повече от 11 години
Що се отнася до родителите. Да, голяма част от родителите имат пренебрежително поведение към учителите. Но нека да не забравяме, че не всички ученици имат интелигентни и образовани родители, колкото и състоятелни да са те в материално отношение. А образованието също не е особен критерий за интелигентност. Често родителите отсъстват с години от дома, мислейки че като осигурят финансово и материално децата си, са направили всичко възможно. Но никой не си дава сметка, че тези деца растат едва ли не на улицата. И тогва въпросите не се отнасят толкова до домащното възпитание, колкото до това, с какви хора се срещат на улицата. Ако в България има гражданско общество и повечето хора са съвестни като личности, агресията няма да бъде толкова голяма. Другите източници на възпитание са телевизията и медиите. Аз не чета вестници от 10 години насам, защото в тях е пълно с агресия.
Гери написа:
Преди повече от 11 години
Често има случаи ученици да наблюдават свои учители, които са в нетрезво състояние. Има учителки, които се обличат сякаш не влизат в час, а в дискотека. Носят прекалено къси блузи, поли и панталони, без да се съобразяват с факта, че естетически това е неприемливо, особено, ако самата им фигура не отговаря на стандартите за подобно облекло. Често учителите вместо в учителската стая или в определения за консултации кабинет, са в близкото кафене. И ако ще държим сметка за пристойно поведение и облекло на децата, то нека всеки от нас да вземе едно огледало, да се погледне и тогава да изисква от тях.
Павлина Иванова написа:
Преди повече от 11 години
Напуснах системата през 1996 г.Работих с будни и талантливи деца .За тях знанието беше водещо.Те знаеха какво искат ,планираха си бъдещето.Днес са успели. Никога не е късно нещата в образуванието да се променят .Мисля,че децата родени след 2001 ][/b],сегашните 2-3-4 клас ще е едно умно поколенение.
Гери написа:
Преди повече от 11 години
Що се отнася до авторитета на учителите, то проблемът не е еднопосочен. Да осатвим фактът, че повечето учители са били сред студентите с най-нисък успех не само при приема, а и при самото обучение в университета. Много от сегашните учители заемат определени работни места поради връзки с определени авторитети в общината, към която принадлежи населеното място, където е училището, в което работят. Не са един или два случаите, родителите да предлагат благодарствени подаръци на учителите, за да изкласят децата им. Така беше и във времето, когато учителите имаха авторитет, а чувам от деца на мои познати, че системата не се е променила особено.
елка написа:
Преди повече от 11 години
Авторитет си създава самия учител. Ако той няма такъв никой не може да помогне. Още преди 30г в педагогическите специалности в СУ влизаха да учат само тези кандидати ийто успех не им достигаше за никъде. Какво искате от тези учители. Самите те никога не са били добри ученици , как да бъдат добри учители???
Гражданин написа:
Преди повече от 11 години
Това няма как да стане докато не се промени отношението към българския учител. Сега той е боксова круша-всеки го оплюва, ругае и му дава съвети. Българският учител е пъдар без тояга-не може да оставя незнаещите да повтарят класа, не може да пише двойки, не може да прави забележки и да гони от час ония, които не знаят защо са в училище. Наричан от управниците "даскал", той е лишен от уважение.
Гери написа:
Преди повече от 11 години
В краен случай може да потърси утеха в интернет залата до училището, мислейки учителите за хора, които нищо не разбират. В тези действия няма да се крие злоба, а разочарование. Затова често се случва умни и будни деца да изоставят учението и да търсят други начини за изява.
Има деца, които не са хиперактивни, но имат проблеми в дома си. По време на час задават дори въпроси извън темата на урока, за да си осигурят дозата внимание,от която са били лишени вкъщи. В подобни случаи е добре да се проведе разговор с родителите.
Често ученици споделят свои проблеми и мисли с учителите и е добре учителите да не споделят всичко било с родители, било със свои колеги. Просто се случва така, че ако споделят някъде нещо, то това нещо почти винаги стига до ушите на ученика и той се чувства предаден.
МeриЛин написа:
Преди повече от 11 години
Веднага ще отговоря на въпроса? Учителят не си е загубил авторитета, изтървайки го на пътя.За това много му помогнаха първите сформирали се след 89-а година образователни министерства, които се надпреварваха да дават права и свободи на ученика и да отнемат правата и свободите на учителя. Духът от бутилката беше изтърван, а сега трудно някой ще го върне обратно.За да се стигне до посягане на учител, обиди и подиравки от страна и на ученици, и на родители, вината не е на учителите.Вече и циганите взеха превес в управлението на някои училища, благодарение на криворазбрана толерантност, директорско бездушие и учителска страхливост. Направете справка в ОУ" Д-р Петър Берон" в Ямбол например. За да се промени всичко това е необходимо спокойствие, ред, дисциплина и санкции. Не МОМН да се чуди с какви европроекти да ни товари, за да се усвоят пари, а да влезе в класните стаи. Не да увеличава всекидневно бумащината на учителите, а да помисли как да направи така, че да имаме време за учениците.
Гери написа:
Преди повече от 11 години
Преди да се опитам да дам отговор на вашите въпроси, ми се иска да започна с някои от изложените от вас неща в началото на текста.
Времената са различни, но игрите винаги са били приоритет за децата. Особено за тези, които са в начален курс. Така че, ако един учител не може да представи материала по възможно най-приятен и достъпен начин, считайте че часът е провален. Друг е въпросът с хиперактивните деца. Ако на подобно дете не се даде възможност за работа в час, така че да бъде максимално заето, то ще търси други занимания, чрез които да изразходва енергията. Вариантите са много- ще попречи на учителя за нормалното протичане на часа, задавайки му сложни въпроси, или ангажирайки със своите занимания други ученици.