club50plus.bg

Сблъсък на разбирания или просто - традиция

рубрика "Истината с дебати"

В един съботен ден през миналия месец бяхме със съпруга ми на сватбата на сина на наше приятелско семейство. Той живее с приятелката си от пет-шест години в дома на родителите си. Голям, много голям апартамент, който спокойно може да се раздели на две по-малки и самостоятелни жилища, но синът не желае да се отдели. Младите и възрастните живееха в мир и сговор. Майката – безработна, малко над петдесетте, върти къщата, а останалите работят. Почти патриархално семейство, но само що се отнася до бита. Отношенията между четиримата са съвременни, дружески и спокойни.
Изведнъж синът реши да сключи брак, приятелката му прие веднага. Сватбата беше вечерна, както е модерно за това поколение и както предпочитат повечето от сегашните млади – нашите деца. Гостите бяха около петдесетина човека, ресторантът не прекалено скъп, уютен и приятен. Бялата пътека, ритнатото менче, питката с мед присъстваха, както повелява традицията. Музиката, съобразена с вкусовете на двете възрастови групи. Имаше всичко, без чалга. Имаше много хора и ми направи приятно впечатление, че младежите, както и на други събирания съм забелязала, масово се хващат да играят на всяко хоро, дори и тези, които не знаят стъпките, а те бяха малцинство! Менюто вкусно, масите красиво подредени, младоженците и гостите усмихнати и весели. Всичко - както се полага на една сватба.
Майката на младоженеца, вече официално произведена в чин „свекърва", изглеждаше напрегната и притеснена – обяснимо е, но и някак тъжна и сякаш отсъстваща. Позасмя се весело, когато „запушиха" устата й с огромно парче питка, за да спре да говори и оттук нататък от устата й да се чуват само медени приказки за снахата. Свекърът почти не обели дума. Вдигаше наздравици мълчаливо, усмихваше се учтиво и ... нямаше го и него.

Няколко дни след сватбата се събрахме да разглеждаме снимки и клипове от сватбата. Попитах майката защо изглеждаше тъжна, тревожех се за нея. Близка ми е, мога да си позволя такъв въпрос, но тя се сконфузи от него. После изля болката си. Каза, че половината от родата и приятелите им са обидени. Тези, които не били поканени на сватбата.
Не бяха поканени, защото младоженците определили бройката на гостите на родителите си.
Децата заявили категорично, че те сами ще платят тържеството си. Тържеството в ресторанта, а не всичко, свързано със сватбата – халки, чаши, рокля, костюм и т.н. Поискали от родителите си да им дадат парите, които са предвидили за подарък, за да могат да си платят едноседмичното сватбено пътешествие из страната.

Родителите (и от двете страни) се поопънали с довода, че за всеки родител е чакана радост детето му да проходи, да се изучи, да му направят сватба. Че по този начин младите не само, че им отнемат радостта и нарушават традицията, но и се натоварват с излишни разходи. Нали смисълът на това родителите да платят сватбата е и в това младото семейство да не се разорява с харчове, когато още не е стъпило н акраката си. Не и не! Младите не желаели да отстъпят. Те ще си платят гощавката в ресторанта. Старите, като по-мъдри и мир да има, отстъпили. Дали парите за подарък. Младите отишли да резервират хотели за пътешествието си.
След няколко дни уведомили родителите си, че са се отказали от пътешествието и са платили сватбената вечер в ресторанта. Съобщили и, че всяка от родителските двойки може да покани като свои гости по десет човека.
Така първи братовчеди и много близки приятели останали непоканени, а родителите се почувствали като натрапници, като бедни роднини на сватбата на собствените си деца. Натрапници с лимит, както горчиво се пошегува приятелката ми, а мъжът й ехидно цитира известното:"който плаща, той поръчва".

Кой е прав и кой е крив в ситуацията?

Кой трябва да плаща сватбата – родителите или младоженците?
Ако са младоженците тези, които плащат, редно ли е хем да платят със спестените от родителите им пари за подарък за този дългоочакван ден, хем да твърдят, че те плащат и имат право да определят колко гости да поканят родителите им?
Не е ли по-добър и по-изгоден за младите вариантът, който предлагат повечето от родителите – всяко семейство плаща за своите гости и кани толкова хора, колкото прецени, че заслужават да бъдат поканени и чиито разходи може да поеме, а сумата за приятелите на младоженците се разделя поравно между двете родителски двойки? А спестените пари за подарък отиват директно в касата на новото семейство, за да може да почне да гради спокойно гнездото си.

Ако пък младоженците настояват и могат да си позволят такъв голям разход - добре, но редно ли е да поставят лимит на родителите си, вместо да оставят родителите им да преценят колко хора да поканят? Едва ли родител няма да се съобрази и ще натовари излишно детето си с непосилно голяма сватба. По-често се случва обратното.
Унизително беше за нашите приятели, предполагам и за други хора в тяхната ситуация. Остават обидени близки хора. Появява се и огорчение и неразбиране между родители и деца. В деня, в който всички трябва да са щастливи и спокойни.
Кой от вариантите с плащането е добър и правилен и за двете страни – старото и новосъздаденото семейство?