club50plus.bg

За традициите на този голям християнски празник „Рождество Христово” . Само  че  те  вече  „не са това, което бяха”.  Някои  от  тях  са  избледнели  до толкова, че почти са се изгубили. И въпреки!  Това,  което е останало, заедно с това, което се опитваме да възродим, изпълват предколедните  ни  дни  с  топлота  и  радостно  напрежение.
Моите  спомени  ме  връщат  в далечни времена, към които се обръщам с умиление.

На Бъдни вечер, вечерта преди  Рождество, по традиция  около трапезата  се събираме  цялото семейство – от близо  и далеч.Това  е последната вечер  от коледните пости и затова е прието  трапезата ни да бъде отрупана с постни ястия в нечетен брой -7, 9, 11 -  постни сърми, боб, зеле ,тиква, тиквеник, сушени плодове или  ошав, орехи, жито и др. В различните  краища –по различен начин. Това е традиция, която наследих, съхраних  и поднасям на децата си, от времето когато родителите ми бяха живи и ни събираха в своя дом. Впечатлявал  ме е ритуалът, който извършваше баща ми. Той не беше вярващ, но на Бъдни вечер винаги прочиташе молитва за здраве, за плодородие, за берекет и прекадяваше трапезата и двора с тамян поръсен върху горещи въглени. Това предизвикваше у мен особена почит. Аз боготворях баща си!  Друго  приятно вълнение бяха  коледарите! Как само ги очаквахме! Те носеха със себе си благослов. Това бяха познати и непознати младежи – връстници на брат ми или по-малки, с неукрепнали гласове, пък така по мъжки пееха с цяло гърло:
                                 
                                         Стани нине, господине,
                                         Че ти идем добри гости
                                         Добри гости коледари…
 
        Посрещахме ги с радост.Поканвахме ги на трапезата. Почерпвахме ги.Парички им давахме, лакомства някакви .Ставаше една весела, приятна суматоха и те литваха към съседната къща, а ние се приготвяхме за следващите…
       
          По-късно, вече по-големи, пеехме с брат ми в хор „Дунавски звуци”, и тогава коледарите бяха  /съвсем по градски/  мъжете хористи. Те посещаваха нашия дом с участието на брат ми и оставаха да празнуват с нас. Тяхното пеене беше друго – тип оперно, тригласно, мощно…”Станкината хубост нийде я няма…”   Променят се традициите !…
 
         Моите родители отдавна си отидоха. Брат ми и аз свихме свои семейства.
         За да знаят децата и внуците ми, аз продължих да поддържам в някакъв възможен вариант традицията. Поне що се отнася до събиране, задължително, на семейството,  до постните ястия, до хващането на ръце и благослова за здраве, дълголетие, за мир и разбирателство. Тамяна и въглените вече не присъстваха…И коледарите също. Защото  в тия заключени апартаменти „достъпът”  им е невъзможен. Пък и къде са те по градските площади…
        
 Щастлива съм, че тази традиция предадох  на дъщеря си и нейното семейство - за коледарите само им разказвах…На големия внук, който има  вече свое семейство. И е далеч от нас. Но винаги  снимат  предколедната си трапеза, подредена  както „бабчето”  им е предала, изпращат ни я по тази  „велика” техника  - компютъра и така ни правят съпричастни на тяхното „бъдниче” ... На малкия внук, който , където и да е – на Коледа си е у дома и винаги улучва паричката в содената питка…
         Това е моят принос в тяхното битие, предаден  ми от моя баща.

Традициите! Те внасят своето вълшебство в сивото ни, уморено ежедневие и трупат в сърцата  скъпи спомени. Спомени,  които непременно ще предадем по нататък , на младите хора . Да се знае и да се помни! 

А на Коледа стават и чудеса ! Така го е казал народът!