За традициите на този голям християнски празник „Рождество Христово” . Само че те вече „не са това, което бяха”. Някои от тях са избледнели до толкова, че почти са се изгубили. И въпреки! Това, което е останало, заедно с това, което се опитваме да възродим, изпълват предколедните ни дни с топлота и радостно напрежение.
Моите спомени ме връщат в далечни времена, към които се обръщам с умиление.
На Бъдни вечер, вечерта преди Рождество, по традиция около трапезата се събираме цялото семейство – от близо и далеч.Това е последната вечер от коледните пости и затова е прието трапезата ни да бъде отрупана с постни ястия в нечетен брой -7, 9, 11 - постни сърми, боб, зеле ,тиква, тиквеник, сушени плодове или ошав, орехи, жито и др. В различните краища –по различен начин. Това е традиция, която наследих, съхраних и поднасям на децата си, от времето когато родителите ми бяха живи и ни събираха в своя дом. Впечатлявал ме е ритуалът, който извършваше баща ми. Той не беше вярващ, но на Бъдни вечер винаги прочиташе молитва за здраве, за плодородие, за берекет и прекадяваше трапезата и двора с тамян поръсен върху горещи въглени. Това предизвикваше у мен особена почит. Аз боготворях баща си! Друго приятно вълнение бяха коледарите! Как само ги очаквахме! Те носеха със себе си благослов. Това бяха познати и непознати младежи – връстници на брат ми или по-малки, с неукрепнали гласове, пък така по мъжки пееха с цяло гърло:
Стани нине, господине,
Че ти идем добри гости
Добри гости коледари…
Посрещахме ги с радост.Поканвахме ги на трапезата. Почерпвахме ги.Парички им давахме, лакомства някакви .Ставаше една весела, приятна суматоха и те литваха към съседната къща, а ние се приготвяхме за следващите…
По-късно, вече по-големи, пеехме с брат ми в хор „Дунавски звуци”, и тогава коледарите бяха /съвсем по градски/ мъжете хористи. Те посещаваха нашия дом с участието на брат ми и оставаха да празнуват с нас. Тяхното пеене беше друго – тип оперно, тригласно, мощно…”Станкината хубост нийде я няма…” Променят се традициите !…
Моите родители отдавна си отидоха. Брат ми и аз свихме свои семейства.
За да знаят децата и внуците ми, аз продължих да поддържам в някакъв възможен вариант традицията. Поне що се отнася до събиране, задължително, на семейството, до постните ястия, до хващането на ръце и благослова за здраве, дълголетие, за мир и разбирателство. Тамяна и въглените вече не присъстваха…И коледарите също. Защото в тия заключени апартаменти „достъпът” им е невъзможен. Пък и къде са те по градските площади…
Щастлива съм, че тази традиция предадох на дъщеря си и нейното семейство - за коледарите само им разказвах…На големия внук, който има вече свое семейство. И е далеч от нас. Но винаги снимат предколедната си трапеза, подредена както „бабчето” им е предала, изпращат ни я по тази „велика” техника - компютъра и така ни правят съпричастни на тяхното „бъдниче” ... На малкия внук, който , където и да е – на Коледа си е у дома и винаги улучва паричката в содената питка…
Това е моят принос в тяхното битие, предаден ми от моя баща.
Традициите! Те внасят своето вълшебство в сивото ни, уморено ежедневие и трупат в сърцата скъпи спомени. Спомени, които непременно ще предадем по нататък , на младите хора . Да се знае и да се помни!
А на Коледа стават и чудеса ! Така го е казал народът!
Все още няма коментари