club50plus.bg

14 ноември е познат още като Коледни заговезни. Това е последният ден, в който е позволено да се яде месо преди да започнат коледните пости.  
Коледният пост, който трае четиридесет дни и завършва на 24 декември - Бъдни вечер, се нарича още Малка четиридесетница.  Наречен е Малка, защото като голяма е познат Великденският пост.

Целта на коледния пост за вярващите християните е да се подготвят за посрещането на  материализираното Божие слово – сина Исус Христос. През тези 40 дена не е позволена консумацията на храни, които имат животински  произход – месо, мляко, сирен, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребяват с изключение на дните сряда и петък.

На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.
За Коледните заговезни се традиционно се заколва голяма кокошка, която се гприготвя с киселото зеле, което би трябвало вече да е готово.Стопанката на дома разточва вита баница с тиква и орехи. На трапезата се слагат и пълнени чушки с боб и много мазнина. 

След вечерята стопанката на дома измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно, и няма да я пипа 40 дни – чак до Коледа, когато става "отговяването". Народът празнува Коледни заговезни още и в в чест на кокошата болест "мрата" или "мратинци". На места в Западна България се правят ритуали  за предпазване от вълци, като най-таченият е средният ден, наричан Мартиньок. В Плевенско на Мартинци се принася жертва черно пиле за предпазване от кокоша болест. Пилето се коли от най-старата жена вкъщи и то през прага на вратата или зад вратата. Главата, краката, перушината и воденичката на пилето се запазват и се използват за лек. В народните представи нощите от 13 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Венчавките са забранени от началото на коледните пости до Въведение Богородично – на 21 ноември и от Игнажден – 20 декември, до Богоявление, Йордановден на 6 януари.