club50plus.bg

Масовата психоза на "оцеляването" обаче, пречи и на икономиката

Криза! Рецесия! Ужас! Животът ни пропада, как да оцелеем. Това е всеобщият страх в момента.
И все пак, има ли хора, които не са пряко засегнати от кризата? Мнооого. Рецесията намалява общото благосъстояние, но въздействието ѝ е разпределено неравномерно. Някой губи работата си или фирмата си. Повечето обаче страдаме не пряко, а от страничните ѝ ефекти – да речем евентуалното увеличаване на данъците, а има и незасегнати, включително пенсионерите (колкото и малки да са пенсиите).  

Въпреки всичко, страхуваме се всички. Ами ако изгубим работата си? Ами ако половинката или синът останат без работа? Ами ако намалят заплатите на всички в семейството? И съответно променяме поведението си на потребители заради „рецесионната атмосфера”, което си е масова психоза. Не сменяме остарялата кола, отлагаме покупката на нов телевизор или хладилник, дори на масата слагаме по-евтини (и съответно по-некачествени) храни. Заради едната предпазливост.

Можем ли да освободим поведението си от масовата психоза и сами за себе си да преценим кое за нас като индивиди, като домакинство е рационалното поведение? Можем разбира се, има няколко прости въпроса, на които да отговорим, за да оценим финансовото си състояние обективно. Социалните психолози и по-скоро привържениците на теорията за влиянието на поведението на хората върху икономиката използват различни варианти на такива въпросници. А едва ли има вече някой, който да вярва, че изучаването на икономиката (и процесите в нея) е възможно без да се отчита поведението на индивидите, тоест без психологията. Ние няма да изучаваме икономиката, а ще използваме инструментариума на психолозите в нея, за да се опитаме да се доближим до вземането на рационални решения сами за себе си. Което всъщност си е елементарно счетоводство на домашния бюджет, както ще се убедите.

Първият въпрос, който е добре да си зададем, е какво е финансовото ни състояние през тази година, сравнено с миналата – по-добро, по-лошо или същото. Промяната в заплата е добро начало – същата ли е или по-висока. Ако в домакинството ни има повече хора, можем да добавим и промените при тях. Някой от нас може да е започнал извънредна работа – като нов проект, превод, частни уроци и т.н. Личното свободно време намалява, но приходите растат. Може да е дошло време да се пенсионирате, но въпреки всичко продължавате да работите – това със сигурност добавя към семейния бюджет.

Доходите ни обаче не са само от възнаграждения – ако имаме своя фирма, печалбата ѝ има своя принос. Дворът на село или малката ферма също носят доходи, дори и в натура. Отдадените под наем помещения или апартамент/и трябва да се имат предвид, както и всички промени в притока на каквито и да е блага в семейството.

Следващият въпрос е за промените в разходите. Малко трудно е да изчислим приносът на инфлацията за разходите ни – в края на краищата едва ли вашата индивидуална потребителска кошница прилича много на онази, която използват статистиците, и дори мангото да е поевтиняло, ако не обичате манго евтинията не се отразява на портфейла ви. От увеличените акцизи на алкохола и цигарите, които имат най-голям принос в сегашната инфлация, не можете да се отървете (поне не законно), но пък можете да се откажете от консумацията и на двете при повече инат или воля, а това доста ще съкрати харченето. Ако обаче предишната година сте издържали студент, който вече е започнал работа, или сте оженили щастливо дъщеря си далеч от къщи, това наистина със сигурност намалява разходите. Изплатената докрай ипотека или друг заем – също. Ако сте получили наследствен имот и вече не трябва да плащате наем (щастливци!), дори ако сте продали колата и вече не обикаляте сервизите, значи че харчите по-малко. Ограниченията в диетата обаче не влизат в сметката, защото отслабването е в общия случай скъпо занятие.

Е, каква е равносметката? В случай, че сте от групата на средностатистическите читатели на Клуб 50+, приближавате или сте прехвърлили половинвековието, много вероятно е, като теглите чертата, благоденствието ви да се окаже около миналогодишното или над него. И ако е така, значи няма причина да се „стягате” – нито психически, нито пък да отлагате тази или онази необходима покупка, особено ако нямате кредити за изплащане. Дори в много случаи е по-добре сега да купувате. Това важи за разните домакински принадлежности, чийто цени са по-ниски от тези през 2008 г. например, важи за смяната на мебелите и колата, важи за ремонтите на къщата и за много други неща. Дори за неделната вечеря на ресторант, или няколкодневната екскурзия – защо не и в чужбина. И може да не важи още дълго време, защото когато рецесията свърши, цените на всички тези блага може бързо да се върнат на предишните си нива.

Ако ви притесняват мислите за бъдещето, трябва да направите същото домашно счетоводство, но за догодина – като реалистично прецените вероятните си приходи и разходи през следващите 12 месеца. И ако сметките ви покажат, че балансът им се очертава по-добър от сегашния, това вече със сигурност означава, че сте от щастливата група на онези, за които годината е по-добра от миналата, а следващата ще е по-добра от тази. Или както създателят на икономическата психология Джордж Катона ги е нарекъл, групата „better-better”, доказвайки, че всъщност тяхното поведение е моторът за възстановяването на националната икономика. 

Както вече стана дума, няма икономика без психология, така че икономиката няма да се възстанови докато не започнем да мислим спокойно за бъдещето си и съответно живеем (и пазаруваме) спокойно. Икономистите твърдят, че възстановяването ще е по-бързо, ако хората в групата „better-better” (пък и всички, които могат да си го позволят) купуват  стоки с висок мултипликационен ефект – преведено на човешки език, това означава по-скоро услуги, отколкото продукти, защото при тях пътят на парите е по-дълъг и те остават повече време активни.

Последният параграф е всъщност преразказ на малка част от публикацията на New Scientist , която послужи като подтик за написването на тези редове. Идеите на автора ѝ са интересни, така че четящите английски няма да си загубят напразно времето.