club50plus.bg

Тъй като поводът да се посети това село и да се пише за него са летните му празници, във всяка от църквите или в землището има оставени стари следи от случвалото се някога.

Някога в турско време в селото имало много хубава мома Яна. Харесал я турският бей и я взел за трета жена. Първите две били туркини и му раждали все момичета. Посъветвали бея да вземе българка и той харесал Яна. Тя му родила две момчета-близнаци Сергин и Серсегин. Но дошло Освобождението, единият от синовете паднал убит в боевете. Турците се изселили оттук, върнали се в Турция. Но след две години изпратили адвокати да разпродават турските имоти на българите. С тях се върнала Яна, също да продава, но си останала тук, не искала да се върне обратно в Турция. Тогава местните хора били разделени в позицията си – тя искала отново да си върне християнската вяра и да си остане българка-християнка. Едни селяни приемали това, други били категорично против. Баба Яна дарила част от турските имоти на селото, място,където да се построи църква. На това място имало старо оброчище, голям камък, който бил знак, че тук трябвало да има божи храм. Първата църква била малка, според турските закони тя не можела да надвишава височината на един конник. Яна дала пари и за камбанарията, платила за голяма камбана.

В двора на църквата „Св. Троица” има три гроба на руски войници. Не се знаят имената им. При разкопаване на двора за новата канализация и отводняването на църквата, бяха намерени костите и ножът на един от руските войници, при изследване на зъбите му се установи, че е на 35 години. По надписа на ножа му се разбра, че е от Псковския руски полк. За другите двама погребани тук, няма никакви сведения. Не се знаят и имената им.

В близост бликат няколко минерални извора с лековита топла вода.

Има легенда че някога цар Ясен (вероятно става дума за цар Иван-Асен, когото тук наричали Ясен) отбранявал София от турците, водени от Лала Шехин. Конят на цар Ясен бил толкова бърз, че правел огромни скокове и където се забивали подковите му, там бликала топла минерална вода. Това, разбира се, е само легенда. Не се знае въобще да е имало такъв цар Ясен, може и местен болярин да е бил, наречен от народа цар. Гонил е турците през цялото Софийско поле, настингал ги при местността Сопротиво и там настанала сеч.

   По-късно местата, където бликала топлата минерална вода била наречена Трите кладенеца. Друго предание разказва, че някога момченце на бея се удавило в един от тях. Беят изпаднал в ярост, заповядал да затрупват с пръст и вълна тези кладенци. Три дена каруци докарвали земята и вълната, засипвали всичко наоколо. От пръстта и вълната всичко се запечатва. Водата изчезнала. Чак през 1966 година наоколо били няколко сонди и водата излязла отново на повърхността от няколко места.

За съжаление тук тази лековита вода тече от няколко чучура, водата тече на халос и не се събира, не се ползва пълноценно. Няма баня, където хората да идват и да се лекуват. Нашата вода лекува артритни и кожни заболявания. Помня един приятел идваше няколко седмици поред и си обливаше ръцете, имаше упорита екзема по тях, от нищо не му минаваше. Тук само за 2-3 седмици и всичко изчезна. Специалистите също потвърдиха, че водата има лечебни свойства, със силно съдържание на сяра.

   Димитър Димитров ме изпраща на улицата. Преди да изляза, виждам в двора му два високи бора. Питам го кога са посадени. А той ми обяснява, че тук има традиция, когато се роди дете, засаждат бор. Затова в двора вече се издигат високо над селото двата му бора – един, когато се родил синът на Димитър и съпругата му Маргарита – Светослав, и когато дошла на бял свят дъщеря му Цветелина.