Според една от историите Свети Димитър (на гръцки Димитрий) живял през ІІІ век. Неговият баща бил градоначалник на Солун и пазел в дома си тайно икона и кандило. След като родителите му починали, Димитър заел висок военен пост и получил заповед да преследва и убива християните. Точно обратното правел той – покровителствал ги. Това предизвикало гнева на Император Максимилиан. Той поискал от Димитър да се откаже от християнството и да изпълни възложената му задача. Разбира се, вярата на бъдещия светец била непоколебима и той отказал да се подчини отново. За тази му дързост, императорът заповядал да го хвърлят в тъмницата, както правели и с другите християни.
Малко след това в Солун устроили тържество. Прочут боец на име Лий приканил всички осъдени християни на борба и ги хвърлял в падина върху копия, забити в земята с острието нагоре. Нестор, оръженосецът на Димитър, изпросил разрешение да иде на борба. Той убил Лий, захвърляйки го в пропастта. Това му коствало живота. На 27 октомври по заповед на императора той бил публично обезглавен. За своята преданост към християнството, Нестор също е провъзгласен за светец (чества се в деня на смъртта му). Един ден преди него и Димитър губи живота си, прободен с копие.
Друга версия на историята разказва как самият Димитър бил градоначалник на Солун. По това време император бил Диоклетиан (240 - 316 г.). Той не знаел, че Димитър е християнин и му наредил да избие всички негови събратя по вяра. Вместо да изпълни заповедта, Димитър ги убеждавал да бъдат непреклонни пред езичниците. След като узнал това, императорът направил всичко възможно да откаже Димитър от християнството. Бъдещият светец обаче не се преклонил. Това му отредило място в тъмницата, където бил убит с копие по време на молитва, още преди да бъде осъден.
Легенда разказва за двамата близнаци Димитър и Георги.
Беден рибар хванал малка рибка. Тъкмо да я прибере в торбата и тя му се помолила да я пусне. Смилил се над нея бедния човек и я хвърлил отново в реката. Следващият път отново нея уловил, този път била пораснала. Отново го измолила и той я пуснал. Трети път същата рибка попаднала в ръцете на бедния рибар. В момента, в който той отново щял да я върне във водата, тя му казала:
- Не ме хвърляй във водата. Вземи ме у вас и ме изяжте с жена ти. После всички кости заровете под купата сено във двора.
Така и направил. На другата година жена му родила две момчета, близнаци, Георги и Димитър. Кобилата също родила две жребчета. Кръстили ги със същите имена. Когато станали мъже, двамата братя решили да се разделят. Тръгнали в различни посоки, а на раздяла Георги казал на брат си:
- Аз ще тръгна наляво, а ти върви надясно. Гледай какво се случва по света! Ако видиш от някоя стряха да капе кръв, да знаеш, че съм загубил живота си.
Така казал и Димитър. След много време той видял от една стряха да капе кръв и разбрал, че брат му е мъртъв. Веднага пришпорил коня си да го търси. Георги бил убит от зла ламя. Димитър накарал ламята да върне душата на брат му и двамата близнаци яхнали отново конете и станали светци.
По-различен прочит на същата легенда разказва как, тръгвайки по двата противоположни пътя братята се сприятеляват, Георги с пролетта, а Димитър със зимата и затова светците са свързвани и до днес с настъпването на двата сезона.
Легенда за светеца има и от нашите земи.
Тя разказва, че през ХІІ век по време на въстанието на Асен и Петър за освобождението на България от византийско робство, в Търново се чува, че Свети Димитър е напуснал Солун, огорчен от безпътния живот на тамошните големци и търговци. Сама чудотворната икона с образа му се преселила в бъдещата българска столица. Това била причината в града да се построи църква на името на светеца, в която се коронясвали и венчавали българските царе от Второто българско царство в продължение на повече от два века.
Все още няма коментари