Една легенда разказва, че всяка година на 21 декември на планетата Земя слиза Духът на Коледа. Преди 90 000 години от далечна галактика долетяло на Земята едно прекрасно същество и кацнало на мястото, където сега наричаме Скандинавия. Това същество, изпълнено с жизнена енергия, бил Учителят Коледа. Висок, слаб и много красив, с тяло излъчващо червено-златиста светлина, той имал способността да черпи сили директно от Вселенската енергия, за да материализира предмети и осъществява желания.
Учителят Коледа си заминал, но всяка година, от 21 декември до 6 януари неговият дух се завръща, за да дари хората със светлина и да изпълни техните желания.
Някога си имало и ритуал за посрещане Духа на Коледа. Учителят Коледа носел златисто-рубинен лъч, с който давал добро на земята и с потребните на света материални блага, с който ни помага през новата година
Към днешна дата на Коледа образът на веселия дебел старец с бяла брада и еленова шейна би могъл да ни причаква на всеки ъгъл. Танцуващи кукли извикват “Хо-фо-фо” от входовете на търговските центрове, ликът му се смее от всяка витрина. Защо Дядо Коледа стана популярен, също колкото символите на големия християнски празник Рождество Христово и Дева Мария с младенеца Исус в яслите, както и Витлеемската звезда? Той, Дядо Коледа, е мечта за всяко дете заради приказния си образ в типичното червено палто, черни кожени ботуши и румени бузи. Този образ е донесен в Америка от многобройните западноевропейски преселници. Те наследяват многовековната традиция на старите си отечества. Легендата за добрия старец, който дарява бедните в най-тежките дни на зимата, смесва хриястиянски и езически мотиви. Християнският корен на Дядо Коледа е Св. Николай Чудотворец, най-известен като покровител на моряците и рибарите. Щедростта на светеца е описана подробно в неговото житие – веднъж той подарява зестри на три бедни девойки, за да ги спаси от участта да бъдат озлочестени. Гръцки и италиански легенди разказват, че Св. Николай обичал да върви по улицата и да се ослушва за детски смях от къщите. Чуел ли глъчка, хвърлял бонбони на хлапетата през прозорците. Оттук е и неизкоренимото очакване на всички “добри деца” Дядо коледа да им донесе подаръци и малки лакомства.
Езическият праобраз на добрия старец не е толкова благ – той наследява дългата си брада и пътешественическия си дух от скандинавския бог Одир, който на 25 декември (Юл – езическият празник на зимното слънцестоене в северните страни), повеждал боговете на голям лов по небето, яздейки летящия осмокрак кон Слейпнир – предтечата на елените в шейната на Дядо Коледа.
Все още няма коментари