club50plus.bg

На 9 май Християнската църква тържествено отбелязва Летен Никулден. Честването е свързано с пренасянето на светите мощи на Николай Чудотворец от балканските земи в италианския град Бари през ХI век. Св. Николай е роден през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия и още от детски години проявявал истински християнски добродетели. По-късно Свети Николай става архиепископ на малоазийския град Мира в Ликия, където умира на 6 декември 342 г., на този ден отбелязваме един от най-големите зимни празници - Зимен Никулден. Светите му мощи се пазели в града до 1087 година, когато по време на управлението на византийския император Алексий I Комнин, на 9 май 1087г. мощите на светеца са пренесени от град Мира в град Бари, който бил населяван от многобройно гръцко население и така се сложило началото на Летния Никулден.

В народните традиции на българина, празникът е познат още като „Сухи Св. Никола", „Лятна Никулка" и е свързан с традиционните за това време на годината ритуали за предпазване от суша и против градушки. Поверието казва, че на този ден не бива да се работи, за да не се разгневи светецът и да изпрати градушки и бури, които да унищожат реколтата.

В Западна България се изпълнява ритуал за дъжд, наречен „Покръсти", „Скръсти", „Кръстоноше" или „Кръсти". След литургията в храма, девойките, взимат иконата на светеца и с нея обикалят нивята, наричайки за дъжд и плодородие. Вечерта се приготвя курбан в чест на светеца, за почит и умилостивяване.

На този ден в някои краища от страната се извършва и друг интересен обичай за дъжд, който носи различни наименования - "Пеперуга", "Пеперуда", "Вайдудула", "Росоманка"  или Перунига. В центъра на ритуала е малко момиче, сираче, което останалите девойки покриват със зеленина - предимно бръшлян и букова шума, на главата й поставят пролетен зелен венец и я покриват с невестинско було. Вярва се, че молбите на сирачето по-лесно ще достигнат до светеца и ще го умилостивят. Момичето-пеперуда и цялата пеперударска дружина обикалят селото като стопаните на домовете ги посрещат, наръсват обилно пеперудата с вода от менче, а главите им посипват с брашно от сито, наричайки, както вали брашното, така да вали дъжда над нивите. Девойките в дружината припяват песни за дъжд и за плодородие. Дружината обикаля всички извори, кладенци и чешми, като най-накрая стига до реката, където ритуалът завършва с развалянето на обредната украса на пеперудата. Свалят от нея цялата зеленина и я хвърлят по течението, а самата пеперуда изкъпват във водите й, наричайки за дъжд.