На 8 септември православната църква почита богоотците Йоаким и Анна, родители на Мария. Това е и един от 12-те най-големи празници в православната църква. Познат е още от дълбока древност. Йоаким и Анна живели в Назарет и били почитани, заможни, щедри и милосърдни хора. Имали си мъка – нямали деца. За евреите това се смятало за голямо нещастие. Бездетните се лишавали от надеждата да имат свой наследник до очакваното появяване на Месията. Веднъж Йоаким искал да принесе жертва в храма, но първосвещеникът му отказал – нямал деца и не бил достоен за богоприношение. Нажален и огорчен, смятайки, че греховете му са причина за бездетството, Йоаким се отдал на 40-дневен пост и молитва в пустинята. Неговата жена Анна не преставала да се моли на Бога да я дари с рожба. Дала обет да обрече първото си чедо на Бога. Внезапно й се явил Архангел Гавраил и й съобщил, че ще роди благословена дъщеря, чрез която целият свят ще получи спасениет. Тя ще роди момиче с името Мария и заради нея ще бъдат благословени всички земни родове. Зарадвана, Анна обещала веднага, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Когато малката Мария навършила три години, родителите й я завели в Ерусалимския храм, а тя сама изкачила стръмните стълби, за да стигне до него. Йоаким и Анна изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Бъдещата майка на Спасителя останала за постоянно в храма, където по това време живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, посветили себе си изцяло на Бога и водещи чист, благочестив живот. Те били предобраз на бъдещите християнски монаси и монахини. Оттогава до днес на всяко богослужение православната църква прославя пресветата Дева Мария, удостоена да бъде майка на Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.
Ортодоксалната църква почита Божията майка като пазителка на християнското семейство, покровителка на родилки и деца, пазеща мира на земята.

Обредност и ритуалност

Празникът е особено почитан от жените и на този ден те отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана - жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им. Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани - в жертва се принася животно, най-често женско - овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.

 Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби. Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват "женския период" и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при "женски" болести. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят "поливки" при "незнайна болест" и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.