Малка Богородица в Равно поле

Отбелязва се края на земеделския цикъл и началото на есенното засяване – природата зачева за нов живот, който ще преодолее зимата и ще разцъфне през пролетта.
Normal_dsc03575.jpg

Празник за здраве и почит

Есента вече дава своя знак из софийското равно поле. В едноименното село слагат начало на есенните празници с този на Малка Богородица. Празнуват го в малко отдалеченото от селото манастирче „Св.40 мъченици”. От ранни зори тук е оживено, кипят приготовления за празника. Присъствала съм и на предишните чествания на православните празници тук – на Илинден, преди това на Свети Дух. Всеки път около огромните казани с уханната курбан-чорба се въртят по десетина възрастни жени, най-добрите майсторки на тази голяма благина. Но този път, на Малка Богородица с изненада виждам само млади жени и момичета. Традицията била такава – на Малка Богородица шетат младите. Е, има няколко по-възрастни жени, но то е за по-сигурно, да наблюдават всяка дейност и да напътстват младите какво да правят, за да приготвят всичко за тържеството. Има приемственост между старите и млодото поколение. С наближаването на обяда прииждат още хора  от селото и от по-далече.

Всеки носи своята питка,  омесена у дома от жените. Тя се слага на маса пред манастира. Ръцете взимат по една свещица, запалват я и застават смирено пред поп Янко, който започва литургията, освещаването и молитвата за здраве и благоденствие на всички. Съобщени са всички записано предварително имена на присъстващите и на техните близки. Накрая поп Янко пита  - Някой да не си е чул името? - До него малко момченце казва: Аз! – Как се казваш, ти? – Янко, на дядо Лазар внука. – И той и близките му са благословено. После всички сядат на трапезата, богато отрупана със сладки неща, салати, мезета, разчупват се  погачите, всеки раздава по залък от своята на другите за здраве, после непременно от своята домашна ракия. С нея иска да почерпи останалите за здраве и добро бъдеще на на цялото му семейство. Но и да се похвали с нея. А тя, ракията, е уникална – пивка, ароматна, приготвена по домашна рецепта и всеки си е сам майсторът – какво точно слага в своята ракийка, какви билки и колко от тях слага, какви плодове и какво  количество използва, както  и всички останали чалъми, си е семейна тайна. Но ракийката бързо отпуска хората, развързва езиците, започват да си разказват своите лични и семейни истории, настроението се повишава. После преминават на главната тема по това време – слагането на зимнината – туршии, компоти, сладка и, разбира се, ракията. Дворът на манастира се пълни с още хора и с много деца и странното е, че всички те живеят тук, в Равно поле – Село, пълно с деца и млади хора – с усмивка допълва кметицата Веселина Спасова. – Има бъдеще за хората в това село. Всеки си има работа, наблизо има множество строителни фирми и складове, или всеки ден пътуват до града. А в дворовете им вече е узряло цялото богатство на българското село – всичките плодове и зеленчуци, отгледани през лятото. Те вече са готови да бъдат обработени и вкарани в буркани, качета, каци или в дълбоките фризери. Да не липсва нищо през цялата зима до следващия земеделски сезон.

 Акцентът на празника, разбира се, не се забравя. Вдигат се наздравици за здраве, но се призовава и Света Богородица на помощ и за закрила. Защото днес е нейният празник и навсякъде, където я почитат, се приготвят курбани, раздава се и хляб на бедните. Приема се, че Божията майка закриля самотните и изоставени хора, утешителка е на сирачетата, но учи младите на благочестие и взаимопомощ. От този ден  отколе са започвали есенните празници, вдигат се тежки сватби, кръщават се невръсни деца, защото се вярва, че на този ден Божията Майка ще закриля новопокръстеното дете, младите ще ожени с благословия за добро, да имат късмет и да бъдат закриляни. Берат се и се носят в черквите китки здравец, богородична трева, див босилек. С тази осветена китка се правят бани за женски болести, за преодоляване на безплодието. Затова тук и навсякъде у нас е толкова тържествено на Малка Богородица и има всичко на трапезата, хората се изпълват с благост и добронравие, а денят е преломен в народния ни календар. Отбелязва се края на земеделския цикъл и началото на есенното засяване – природата зачева за нов живот, който ще преодолее зимата и ще разцъфне през пролетта.


 


Създадена на 09.09.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари