club50plus.bg

Димитрина от село Извор, Радомирско, храни къща с прежда и пластмасови дребосъци

Кой е най-големият пазар за мартеници в света? Няма спор – София е, видя се и тази година. Лесен отговор на лесен въпрос, защото никъде другаде няма толкова много българи накуп. И всички лудват едновременно да си пожелават здраве и късмет, като окичват себе си, децата, близките, приятелите, къщата, конете, кучетата и така нататък с мартеници.
Удивително е, че в традицията, поддържана от векове, всяка година се вплитат супер актуални теми и образи, което прави червено-бялата феерия още по-весела. Тази година конкуренцията си удариха в земята варненските майстори на мартеници, които – напълно в тон с политиката на правителството за справяне с престъпността – извадиха на сергиите октоподчета и силоваци. Без да пренебрегват разбира се любимите народни герои, като Кратунко например, който се предлагаше в почти човешки бой.

Ясно е, че около трайните ни мартенски навици се е развило производство, което в много случаи надхвърля представите за малък, та дори и за среден бизнес (пример – инвазията от преди две години на мартеници Made in China). Добре е, че се срещат сръчни домакини, които се придържат към традицията и сами усукват и плетат специалните подаръци за близките, още по-добре е, че и децата в клас се учат да ги майсторят – и така научават повече за българския символ.

"Клуб 50+" потърси зад пъстрите сергии нещо по средата – нито съвсем самодейно, нито прекалено промишлено. Открихме събеседник в лицето на Димитрина от радомирското село Извор. Шопската връзка бе очевидна – поне десетина модела Пижо и Пенда изпъкваха на сергията й, разположена на метри от Народния театър. По-нататък по "Раковски", до самия пл. "Славейков", бяха масите на дъщерята Любка, на сина Светослав, на съпруга Петър и на още една роднина. Ето как жената сама представи фамилното участие на семейство Славеви в празника:

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

– Почнали сме преди 12 години, защото сме безработни. Гледаме животни, но животните не ни задоволяват. Дъщерята беше студентка по счетоводство и контрол в УНСС-то, но понеже не можа да си намери работа по специалността, започна в Бобов дол, в една италианска фирма за обувки. Работи на преса, крои. Синът е шофьор, работи тука в София, в една фирма като общ работник.

Кога правите мартениците?

– Като мине сега периода, от 1 април, щом имаме свободно време, почваме. Правим много големи количества – към 30-40 хиляди. Продаваме и даваме на консигнация – в книжарници, в магазини. И това ни е препитанието. Изкарваме некъде към 7-8 хиляди лева и с това се препитаваме до другата година.

Сигурно имате и разходи за материалите, като гледам, не са прости конци само?

– Като разход тази година имаме 2000 лева. Но имаме изостанали – тях година за година си ги отчитаме, един вид изостаналото сме го изписали, както е по складовете".

Личи, че имате икономист в къщата. Какво трябва да си набавите, за да започнете подготовката за следващата година?

– О, много неща. Та то мъниста, та то куклички се купуват, камбанки, сърчица, па се лепат, пухчета, шнуровето купуваме, па режем, мушкаме и така нататък. Имаме пистолетче силиконово за лепене, с него много бързо става. Пластмасовите куклички също ги купуваме и ги сглобяваме. Отзад слагаме игла за закачане и пискюлче червено накрая, за да заприличат на мартеница.

Как си изчисляване цената за труда?

– Това, което ни е останало, на другата година е с по-ниска цена – на 10, на 15 стотинки. За новите, още като купуваме материалите, смятаме - толкова за конци, толкова за мъниста, преценяваме по колко ще вървят според големината на мартеницата, толкова за пликче, толкова за картонче и некъде остават за нас по 15, по 20 стотинки от всяка.

А как решавате какви да са формите, образите? Едни и същи ли са всяка година или променяте?

– Разбира се, че имаме и нови. Ето това дъщерята го измисли тази година (сочи една по-голяма), па тия, па тия (продължава да шари с пръст по сергията). Всичко тука е на ръка плетено.

Има ли други като вас в селото да правят мартеници?

– Да, има. На "Патриарха" продава една жена от нашите – с нея си консултираме тя какво е купила, аз какво съм купила, преценяваме кое е за деца, кое за по-възрастни.

И до коя дата продавате?

– До скоро продавахме, докато мине 1-ви март. Но от две години идвам и на 2 март. И тая година така ще бъде – идвам на 2 и край. А излизаме от по-рано, от 22 февруари. Синът дойде на 23-ти, дъщерята на 24-ти, така си отпуската уреди.
Разрешителните ни са много скъпи. Беха по 18 лева, после станаа 30, па миналата година ги пуснаха на 109, а сега са 129 лева. За един човек. А ние сме извадили в община "Средец" 5 разрешителни.

Как се справяте финансово?

– Не ни достигат парите. Нямаме суха пара. Имаче месо имаме много, животни гледаме – крави, овце, кокошки, кучета, зайци, гълъби, всичко. Затова ние вечер си ходиме, а децата остават тука при брат ми. И градини садиме, туршии правим в изобилие. От мартениците, което вземаме, гледаме да е за хляба, тока, водата и други работи, лекарства, ако потрябват.

Кои купувачи са ти най-приятни?

– Всички. Щото аз идвам в годината по пет дни в София и това ми е идването, после минаваме през Илиенци, купуваме от китайците мънистенцата и това е. До догодина.