club50plus.bg

На Спасовден русалки сеят „златна" вода

Спасовден или Възнесение е един от големите християнски празници и се празнува винаги 40 дни след Великден, в четвъртък. Тази година се пада на 24 май. За Спасовден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява компромиса на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя след първото пролетно пълнолуние.

През тези 40 дни Христос останал на земята и проповядвал учението си, като подготвял учениците си за апостолска дейност. На 40-ия ден, пред очите на много свои последователи, той се въздигнал от Елеонската планина към небето.

Вярвания и ритуали

Това е и ден на Св.Спас, (едно от седемте имена на Исус Христос, Спасител). На този ден се вика дъждът, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни.

Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна. Спасовският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. Наричат го „златен дъжд" – златен за треви и билки, златен за ниви и овошки.

Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки.

През пролетта те се завръщат от своите зимовища, намиращи се накрай света, и населяват отново поляните и горите, изворите и реките. Така съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята рода над нивите, вече са дошли.

Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Разказват се много случаи, в които болни, отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и си тръгват – излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или кърпа – дар за русалките, коит озакачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим" или „посестрима" на болния. Престоят до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.

Овчарите, като изкарат рано овцете, се гощават и вземат даровете, като благославят за изцеление на болните, и благословията им е кадемлия.

Сутринта на Спасовден хората за последно се поздравяват с „Христос воскресе!" и отговарят „Во истина воскресе!".

Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък

Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят". 

Завършващата веселба – песни и хора на Спасовден, ясно подчертава преобразуващото начало на обредите и вярата в тяхната възкресяваща сила. Спомен за смъртта, завършващ с веселие и смях, като в древните, езически времена. Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!", с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.

Защо булките тачат Спасовден

Има две коренно различни легенди за съществата, които през нощта на Спасовден вършели целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другата теза намираме в том 30-и на „Сборник с народни умотворения", където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии.

Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на „пациентите" факт, че „всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види". Затова според него на обичаят наблягали „най-вече бездеткините". Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Бог. О че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско. „А, чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете, тутакси заченва и става трудна" – пише той. Откъдето става ясно, че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите. Тогава влизали в работа водата от стомната и напръсканите надве-натри жени се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.

Спасовден е и професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.