club50plus.bg

София е сърцето на България. Столицата на страната ни. Събрала всички държавни административни институции – Министерски съвет, Народно събрание, административни, политически и културни институции., тя ръководи и направлява целия обществен и политически живот на страната, чертае бъдещето на България. Тук са съсредоточени всички по-големи културни и научни учреждения с национално значение, голям брой учебни заведения, библиотеки, театри, кина, музеи и др.

   Началото било сложено през І век пр.н.е., когато населението, обитавало тези земи, се наричали серди, по-късно дали името на цялата общност – Сердика. После дошли римляните и завзели земите на сердите, селището се обособило като военно-административна област на провинция Тракия. През ІІ век римски император дава градско управление на селището и го превръща в град, с името Сердика. Новообособеният град се населява от траки, римляни, гърци, малоазийци. Бързо расте и се благоустроява, развиват се търговията и занаятите, строят се крепости, дворци, храмове. Сердика се превръща в красиво и привлекателно място за живеене във времето на император Константин Велики и е важен политически, културен и стопански център. Но следва време на разруха и изпитания. В земите нахлуват вестготи, хуни, остготи. В следващи времена император Юстиниан възстановява отново областта в богат, красив и прочут град. С идването на славяните Сердика губи своя римски облик, но остава в пределите на Византия, наследница на Римската империя.

   Превръща се в място, на което се пресичат многото пътища от Дунав до Беломорието и от Черно море за Адриатика. Когато хан Крум пристига с прабългарската си войска, византийците са принудени да отворят вратите на града през 809 г. и оттогава Сердика завинаги свързва съдбата си с българите. В края на ІХ век името на Сердика се заменя с новото – Средец и подсказва за положението, което градът заема на Балканския полуостров.

   През всичките столетия София е съперничела на Рим и Константинопол, на Венеция и Дубровник. Помръквала в пламъци и разрушения, преживявала тежки години, преминавала през всичките си беди, за да спечели правото да придобие ново величие и могъщество. През 1900 г започва благоустройствен план, светва първата електрическа лампа, тръгва първият трамвай, извършва се модерно водоснабдяване и канализация, през 1884 г позвънява първият телефонен апарат. Строят се нови сгради – Народното събрания, Народният театър, Централната поща, Халите, Съдебната палата, Градската баня, Народната банка, Министерство на земеделието.

   Годините на Втората световна война подлагат на ново изпитание жителите на София.Четири пъти градът е жестоко бомбардиран от англо-американската авиация.

   Следват години, в които се заличават следите и раните от разрушенията, възстановяват се и се изграждат нови жилища, обособяват се нови квартали на столицата, градът се разширява, строят се министерства, училища, болници, оформя се административната част на града.

София е обявена за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.

   София постепенно придобива вид на модерен съвременен европейски град.

   За своята 135-годишна история градът увеличава повече от 50 пъти населението си. В герба на София, създаден през 1900 г, разположени в четири полета, са богинята пазителка на градовете – Тюхе, църквата „Св. София”, силуетът на Витоша и малък храм на бог Аполон-лечителя, олицетворение на софийския минерален извор. Те се обединяват от лъвче, което свързва столичния герб с националния, символ на твърдостта и силата на града. Кулите на крепостната стена изобразяват планините, обграждащи София. Девизът на града „Расте, но не старее” обединява волята на софиянци да вървят успешно напред в бъдещето на града.