На 13 ноември Православната църква чества един от най-любимите си светци

Наречен е "Златоуст" заради прословутото му красноречие и способността чрез слово да предава у другите идеи и вярвания.
Normal_zlatoust_hagia

[Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.),

На13 ноември православната църква почита Йоан Златоуст - един от тримата "светители" - "вселенски учители", редом с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Светецът е и  eдна от най-значимите фигури в историята на Православната църква. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Творенията на свети Иоан Златоуст още в IV и V век придобили голяма известност в целия християнски свят: те се пазели като скъпоценност в царските чертози и се изписвали със златни букви. Много от тях не са достигнали до наши дни, но от него са се запазили толкова съчинения, колкото от никой друг отец и учител на Църквата.  Най-известна сред тях е «Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст», която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му, Антуса, изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Ливаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. След покръстването си през 369 г. става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. От тогава славата му расте.

Произход на името "Златоуст"

Наречен е "Златоуст" заради прословутото му красноречие и способността чрез слово да предава у другите идеи и вярвания.  Веднъж, когато Йоан проповядвал както винаги красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: "Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!" И така започнали да го наричат "Златоуст".

Благочестието на цариградските жители значително се усилило. Живото и пламенно слово на Йоан възбуждало в сърцата на слушателите любов към добродетел и отвращение от злото. Простият народ твърде много обикнал Йоан и се стичал да го слуша. Обаче тия, които той изобличавал в своите проповеди, започнали да негодуват срещу него. В числото на неговите недоброжелатели се наредили и отлъчени от сан свещеници. Те говорели, че Йоан е лош, гневлив, зъл и горд, че в своите проповеди той не толкова съветва, отколкото укорява и обижда.

Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата.

До края на живота си св.Йоан Златоуст е

жертва на църковни интриги и преследване,

но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския г. Кукуз, след това (406 г.) в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г. в г. Комана по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни. Литературното наследство на Й. Златоуст съдържа трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома. 

Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Така, духовно помирен, великият светец предал духа си в ръцете на Всеподателя Бога. Множество народ се събрал на погребението. Канонизиран е за светец през 438 г.

Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция - църквата „Свети Георги".


Създадена на 13.11.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари