Един ден войниците открили в непристъпна пещера 23 непокорни християни. Отвели ги при императора, който в това време отивал в езическия храм за жертвоприношение. Обвинени, че са безразлични пред езическите богове, християните били хвърлени в тъмница и подложени на жестоки изтезания.
Свидетел на страданията им станал Адриан – знатен член на преторията. Трогнат от тяхната непоколебимост, впечатлен от силата на вярата им, той решава да стане християнин.
Съпругата му Наталия приела още преди сватбата им християнската вяра, но криела от мъжа си, тъй като бил близък с императора. Когато разбрала за решението на Адриан, Наталия много се зарадвала. Щастието им обаче не продължило дълго. Максимиан наредил да заловят Адриан и с жестоки мъчения се опитал да го откаже от новата религия. Мъченикът не се отрекъл и сам поискал да бъде съден като християнин. Разгневеният император заповядал да оковат доскорошния му приятел във вериги и да го хвърлят в тъмницата при останалите вероотстъпници. Довели и съпругата му Наталия, която не се поколебала да го подкрепи.
Изтърпелите нечовешки страдания мъченици били осъдени на смърт. Телата им, събрани от боголюбиви християни, били отнесени във Византион, където ги погребали. Тук след време починала и добродетелната Наталия, посяла сред жителите на града обич и почитание към светите мъченици.
Все още няма коментари