club50plus.bg

Легендата разказва, че когато Господ разпределял света между шестимата братя, на свети Никола се паднали моретата и океаните:

Дял се падна на свети Никола
да си ходи по море, по Дунав,
да си ходи, гемии да крепи...

Затова  Свети Никола е почитан като покровител на водните дълбини, на моряците, на рибарите и като спасител на изпадналите в беда корабокрушенци. В някои райони на страната обаче, светецът  се приема и като семеен или родов закрилник, стопан-пазител на дома, семейството и имота, на дух-покровител. Още от ранно утро на празинка  момите тръгват да калесват с бъклица и китка босилек роднините, а обредното угощение, посветено на светеца, патрон на фамилията, става винаги вечерта. Дедите ни приемали Свети Никола и за покровител на младите неомъжени девойки така на Никулден в много селища след обяд се играело хоро-сгледа, където родителите се спогаждали кой момък и коя мома да се вземат. В Белослатинско се избира девойката да е весела и закачлива. Домакините я посрещат с „Честито, светаго“, а тя запява „Никулице, Варварице, нарежи дърва, мели брашно, около дом се дръж!“, защото за вечерното празненство се канят само мъжете. Девойките, които канели мъжката рода, се наричат „службари“. Мъжкото тържество винаги е вечерта и започва с  „да ни е Свети Никола на помощ“ , съпроводено от ритуали за здраве и берекет през цялата идна година.

Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски обичаи.

Така в Странджанско например, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя „станеник“ и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина. Когато Свети Никола се явява и патрон на селото, се коли и курбан – бик или теле – въпреки че са коледни пости, защото в случая жертвата се възприема като омилостивяване на светеца. Обредната трапеза с хлябовете, с рибника, с вареното жито или царевица се нарежда върху кърпи, послани на земята. Хлябовете се поставят един върху друг, а отгоре им се оформя купен от варено жито. Тук вече присъстват всички – мъже, жени, стари и млади.

И още: на този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, Заради което и старата българска поговорка гласи „Да разпуснем на никулска дупка!“ Дупката била най-широка и в началото на колана... та да се издържи на многото служби и на многото трапези.