Може и да сте забелязали в новинарските заглавия от 19 март тази година за тогавашното пълнолуние, наречено от журналистите Суперлуна. Тогава всъщност Луната бе в най-близката си точка до Земята и беше наистина огромна. Размерът на видимия лунен диск сега е с цели 12,3% по-малък от тогавашния.
Когато снощи вдигнах фотоапарата към небето, не знаех, че красивото пълнолуние, сякаш посадено в безкрайна бяла нива, е забележително с нещо. Просто вятърът променяше картината почти ежеминутно, избутвайки едни облаци и докарвайки други – повече или по-малко прозрачни, а луната надничаше сред тях. Исках да опитам да уловя поне част от небесните рисунки.
Оказа се, че всъщност съм уловила най-малката пълна луна за годината. Или почти – разликата е във времето. Астрономически пълнолунието е настъпило около 05:06 часа, а моите кадри са правени почти четири часа по-рано. Но повярвайте, видимата картина от Земята не се различава изобщо за несъвършените човешки очи или техника.
Е, повечето ми кадри не струват нищо и отидоха в коша. Апаратът ми, макар и не от най-простите „маймунки" самоснимачки, не отговаря на изискванията на нито един професионалист. Нямах нито статив, нито друга помощна техника, да не говорим за телескоп.
Ако сте пропуснали обаче снощното пълнолуние, може да придобиете представа за него от тези кадри. Малката поразмазана звезда вляво от лунния диск е най-вероятно Юпитер – поне според моите „изчисления". Нощес облаците вероятно ще са много по-плътни и едва ли ще успеете да видите земния спътник. Макар че кой знае...
Все още няма коментари