club50plus.bg

8 експозиции, които слагат и Лувъра в малкия си джоб

Ако ви е дошло до гуша от традиционни ценности, поглезете сетива с някои екстравагантни експозиции. Възможностите са безкрайни – от музея на предрешените като знаменитости хлебарки до галерията на страдащите в чистилището души. Нека заедно последваме кураторите в тихата им лудост.

През безгрижния месец август, когато повечето нормални хора почиваха на светлинни години от офиса, една странна новина обиколи световните медии, без някой да ѝ обърне особено внимание: Силно кривогледа и леко брадясала Джоконда стана централен експонат в Музея на грозното изкуство в Бостън."

(За да видите осемте музея, използвайте навигацията с номера на страниците по-долу)

---

Музей на грозното изкуство

Ето, значи имало и такава експозиция, на грозните антишедьоври. И ако Бог ви е дал поне щипка чувство за хумор, една бегла разходка в сайта на смахнатата бостънска галерия веднага ще ви направи фенове на уродливата живопис. Защото тя е като грозната жена – както и да я погледнеш, тя заслужава уважение, досущ като учителката по химия в гимназията.

Ето как освен на небръснатата и силно астигматична Джоконда, ще може да се насладите и на творбата Coffee Break, например. На нея е изобразена мускулеста като римски пехотинец гола дама, качена на високи токчета и със завидно обрасъл венерин хълм.

Яката мацка държи в едната си ръка чаша за капучино в необяснимо предизвикателна поза. Човек и с най-изкривеното мислене не би и дръзнал да си представи, че негова колежка именно така би прекарала полагащите ѝ се по закон 15-ина минути откъсване от компютърния екран на всеки час.

В Музея за грозно изкуство в Бостън намират място и портрети на грозновати кучета с дълги дамски перуки, маса с преобърнати столове в стил пост-Ван Гог, поразяващи с бездарието си натюрморти. Мнозина биха си казали, че повечето от изложените 600 платна са направо за боклука, но кураторката на музея Луиз Рийли Сако е на съвсем различно мнение:

„Спазваме абсолютно стриктни критерии за селекция, много от които наподобяват тези на реномираните музеи и галерии. Творбите трябва да са оригинални, искрени и интригуващи. И нещо сериозно да ги е отклонило от правия път!"

Идеята за откриването на Музея на грозното изкуство хрумнала на арт дилъра Скот Уилсън. През дългогодишната си кариера той се сблъсквал с не едно и две бездарни платна, и всички те си струвало да бъдат изложени в галерия. Скот Уилсън решил да ги колекционира и ги подслонил в мазе в непосредствена близост до тоалетните на Общинския театър Дедам в Бостън.

Така тук може да се видят творби, набирани от кофите, от гаражни разпродажби или от дарения на ужасени арт-критици. Въпреки всичко, галерията се хвали, че е подценила най-добрите образци на грозното изкуство. Дали това наистина е така, може да се убедите чрез виртуален тур в сайта massbaytrading.com.

---

Музей на разбитите сърца

Какво общо може да има между сладко бяло плюшено мече, прашасала колекция романи на Марсел Пруст, дясна крачна протеза и страховит топор? Отговорът е много прост – те са част от колекцията на Музея на разбитите връзки в Загреб.

Галерията на парясниците, както я наричат по-примитивните натури, подслонява всякакви ненужни реликви на безславно завършилата любов. Експонатите са от анонимни дарители и са придружени със съответни обяснителни текстове. Те носят носталгията и фатализма на неизбежната раздяла.

Така сладкото мече с надпис I love You е изпратено за експозицията с обяснението, че то носело послание за любов, въпреки че бившият на дарителката мислел само за... животински секс.

Крачната протеза пък принадлежала на пострадал от братоубийствените войни в бивша Югославия, който се влюбил в рехабилитаторката си. Протезата обаче се оказала по трайна от любовната им връзка, както пише в обяснението. И т.н., и т.н.

Идеята за събиране на едно място на материалните свидетелства от пропадналата любов дошла на две артистични натури: Олинка Вистица и Дражен Грубишич. Тя е филмов продуцент, а той – дизайнер.

Вистица и Грубишич ходели сериозно четири години. Когато решили да скъсат, се договорили да го направят по културен начин – вместо да изгорят на клада вещите, свидетелстващи за пропадналата им връзка, хрумнало им да си ги колекционират. Не искали да гледат на раздялата си като на проказа, а да си спомнят за нея с умиление. След това помолили близки и приятели да допълнят колекцията им и... тя бързо прераснала в музей.

Първоначално Музеят на разбитите връзки бе открит в Стария град на Загреб, но после се превърна в пътуваща изложба и пожъна феноменален успех в Прага, Берлин, Лондон, Сингапур и други мегаполиси. И няма нищо случайно в това, че музеят видя бял свят в Загреб. Градът има за свой символ именно сърцето – засега цяло и непрободено от стрелите на Амура. Сайтът на Музея на разбитите връзки е new.brokenships.com.

---

Алея на славата за хлебарки

Но колкото и странни да са горните два музея, те в никакъв случай не могат да се мерят по изобретателност с тексаския музей на хлебарките, които приличат на знаменитости. Куратор на подобно изложение трябва да има доста изкривено мислене, Майкъл Бодън от градчето Плeйно в щата Тексас е точно такъв образ.

Майкъл Бодън държи фирма за борба с вредителите, а в магазина си е обзавел Салон на славата на хлебарките. В него иначе гадните насекоми са чудесно костюмирани и дегизирани като Елвис Пресли, Бритни Спиърс или Дейвид Летърман. В експозицията е включена и Статуята на свободата, държаща в ръка кафявия инсект вместо факела и Тайната вечеря, където главните действащи лица са пак гадните твари.

Но Майкъл Бодън не забавлява посетителите само с покойни хлебарки, а и с живи техни посестрими от Мадагаскар, които са с огромни размери и съскат като змии, когато се раздразнят. А накрая ту може да ви почерпят и с барбекю от ларви.

---

Музей на паразита

Намира се в Токио и дава подслон на 300 представители на животинския свят, които се изхранват на чужд гръб като тениите, пиавиците и глистите, например. Тук изложен в колба може да се види мозък на делфин, нападнат от паразитни червеи, както и човешки тестиси, атакувани от вредител с размерите на кравешко виме. Показана е и 10-метрова тения, извадена от тялото на японка, прихванала я, докато похапвала суши. Подобни и други прелести може да видите в сайта kiseichu.org.

---

Пенисът като експонат

Музей на пениса пък са отворили в исландското градче Хусавик. Тук са изложени 276 репродуктивни органа на земни и морски животни, които могат да се срещнат по тези ширини.

Вариациите в размерите са доста впечатляващи: от гордата мъжественост на кашалота – 170 см, до скромното оборудване на полската мишка. Наскоро експозицията се сдоби и с човешки пенис. Той е на покойния 95-годишен исландец, който още приживе дарил атрибута си с цел да обогати знаменателната колекция. Повече подробности на phallus.is.

---

Втората не по-малко интригуваща дестинация е Амстердам, където, ако са ви омръзнали вездесъщите лалета, може да се насладите на експонатите в

Музея на мъченията

Там ви очаква ръждясала гилотина, маса за разчекване на крайници, болтове за трошене на черепи, стол със седалка от пирони и други мазохистични фантазии. Всички инструменти за инквизиция на прегрешилите имат подробни описания, като се посочва какви точно поражения нанасят на човешкото тяло. По-пълна информация на torturemuseum.com.

И на раздяла, хвърлете поглед върху необичайния Музей на мръсната канализация, проследяващ отвеждането на отпадните води в Париж от XIII век до времето на Наполеон. Той нагледно показва, че историята може да се пише и с екскременти. В Рим пък си заслужава да видите Музея на пленените души в Чистилището, които призовават близките си да се помолят за тях, така че престоят им в това междинно звено да се съкрати, и да поемат към рая. Експозицията е представена в малка църквица до Тибър с екзотичното име Киеза дел Сакро Куоре дел Суфраджо.