club50plus.bg

На дните от Бъдни вечер до Богоявление (Водици) народът е дал  името „погани“.Това наименование идва от разбирането, че извършваните през това време обичаи са нехристянски, езически, погански, нечисти, мръсни.Но народът е намерил и едно наивно христянско обяснение за тях. Нарича ги „некръстени“: Млада Бога е роден на Бъдни вечер, но ще бъде кръстен от Йоан Предтеча чак на 7 януари.

Така дедите ни се приобщили към христянския култ, но запазили стародавните си вярвания и традиции, съхранявайки своя практицизъм и магическата обредност – Богородица е лехуса (родилка), Млада Бога не е кръстен, и те вярвали, че през дните от Бъдни вечер до Богоявление се явяват зли и нечисти сили, които непрекъснато се мъчат да напакостят на семейството.

През тези дванайсет дни „лошотията“, под формата на върколаци и караконджоли, е неуязвима. Не ѝ действат никакви магии, заклинания или покровителство от богове. И затова трябва да се спазват строго забраните: Да не се излиза нощно време навън – от полунощ до първи петли.

Жените да бодърстват и да подържат буен огъня в огнището, та да не влязат „нечестивците“ през комина.
Да не се минава покрай „караконджовски“ сборища.
Жените да оградят къщите си с ленени или конопени въжета, та да ги предпазят от злите сили.
От Коледа до Йордановден не се правят късни седенки, както и:не се пие вода нощно време;жените не перат ризи и не си мият косите, защото водата не е кръстена;не се преде, не се тъче; неродилите жени и бременните не работят нищо; мъж и жена не се „сбират“, защото заченатото дете ще вижда вампири, ще стане лош човек.

Ако се роди дете в семейството през тези погани дни, във водата за къпане на бебето се пускало горещ въглен – жива била вярата в пречистващата сила на огъня. До едно денонощие след раждането жените в къщата трябвало да изпредат, изтакат, ушият и облекат на бебето ризка, та да не порасне лош човек, подвластен на нечистите сили.

Много и разнообразни са поверията и обредните действия, предпазващи и прогонващи злите сили. Сред тях са и карнавалните обичаи и игри, познати предимно в Западна България. В тях участват млади мъже, организирани в групи, в които всеки има точно определна роля, название, облекло и реквизит. В различните краища групите са известни като сурвискари, коледжане, джемаларе, дедици, русалии, василчари и кукери.

 Кукерските дружини са облечени в кози кожи с вълната навън, с маски на животни на главите и с трите задължителни предмета: дървената тояга, чановете и хлопките. Дружината посещава всички къщи на селото, а доста често обикаля и съседните.

Обичаят приключва на Ивановден с обща трапеза от събраните дарове, като на нея не присъстват външни хора. Обредният реквизит се прибира на скрито място и не се пипа. На Богоявление всички участници в карнавалните игри трябва задължително да бъдат поръсени със светена вода, за да излязат от обредното състояние, в което са били.

Заради начина, по който се държат кукерите на някои места (главно в Западна България), православната църква гледала и гледа недоверчиво на шествията им. Това обаче въобще не попречило на шествията не само на Коледа, но и по другите празници през Поганите дни, та даже и след тях – чак до края на януари...