club50plus.bg

Лазаровден е един от най-жизнерадостните пролетни празници в българския народен календар. Денят, в който православната църква празнува възкресението на Лазар, е съвпаднал с народния празник на девойката, на момата.  Този ден, който е един ден преди Цветница, се организира  и чества само от жени. Народът казва, че момиче, което не е лазарувало, не може да се момее. Поне така било преди години. А замомее ли се девойката, то обществото официално ѝ дава правото да сресва косата си като възрастните жени, да носи косатник, да се кичи с китки и венец на главата, да се облича с везана риза, да носи гердан, пръстени и гривни, вече може да „либи любовник" и да се омъжи. Ето така посветените момиченцата минавали в новата социално-възрастова група.

Подготовката за Лазаровден започвала отдалеко, още „сред пости". По-възрастна жена, отдавна минала през лазаруването, помагала да се разучат песните, които ще се пеят, докато се обикаля селото. Защото Лазаровден е празник на женската хорова песен и танц. Една част от девойките пеят, а по-малка група – играят.

Лазаровден е подвижен. Християнският празник, с който съвпада, също е променлив, защото възкресението на Лазар зависи от Възкресение Христово. Така Лазаровден е винаги седмица преди Великден. Тази година е на 12 април.

Възкресението на Лазар било повод за смъртната присъда на Иисус и затова  било установено с преди началото на Страстната седмица се припомня случилото се с Лазар. 
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.

Народни традиции и ритуали

На съботата - Лазаровден, празничният обред започва от ранна утрин. Лазарките, разделени на групи от по 5-6 момичета, облечени в невестински дрехи, обикалят селото. В Източна Тракиялазарките обличали нови булчински дрехи, за да „ги разтърсят за хаир". В Кюстендилско носели в ръка „кланячка" кърпа, с която невястата „се кланя" на сватбата. Лазарското украшение за глава в Шоплука също е особено – направено като китка от копринена трева, с втъкнато красиво пауново перо.

Цялата лазарска премяна подчертава брачния характер на празника, но и песните са свързани с любовта, женитбата и плодордието – изконните човешки надежди, които винаги се преплитат.

В някои краища на Кюстендилско лазарките пеели и по пътищата, в гората, дори влизали в раззеленилите се ниви – все за плодородие, здраве и щастие. Но като цяло, лазарките влизали във всяка къща с типичното обръщение

Според традицията се припявало на всеки член от семейството, в зависимост от пола, възрастта и положението му в обществото. Иска ми се да припомня една лазарска песен от Софийско, влязла в христоматиите български като една от най-хубавите творби в цялата народна поезия:

Вярвало се, че магията на словото ще помогне не само на девойчето да премине в групата на момите, но и на пролетта да смени зимата. С вяра в магията са свързани и някои от практиките.

Обикновено стопанката търкулвала сито пред лазарките. По това как ще падне се гадаело за бъдещето плодородие. Или докато лазарките играели, ги посипвала с жито и те се завъртали с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца...

Навсякъде стопанката задължително дарявала лазарките и със сурово яйце, а то има много важна роля в народната вяра. От една страна е символ на безсмъртието, а от друга – с него могат да се гадаят тайните на съдбата и да се развалят магии.

Къща, в която на този ден са влезли лазарки, се считала за благословена и щастлива – така както го и пожелавали лазарките с песните си.