club50plus.bg

На 40-ия ден след Великден, тази година на 13 юни, Православната църква отбелязва Възнесение Христово. Този ден е свързан с издигането на Иисус в Небесата, а сред народа е познат като  Спасовден.  В народните традиции денят е свързан с много мистични поверия и ритуали, повечето от които свързани със здравето и наричащи изцеление.

Вечерта преди Спасовден, точно преди залез слънце, болните се завеждат на места, където расте  билката „росен" и се оставят там да пренощуват. На самодивския извор те миели лицето си и оставяли белег – конец от дрехата си или монета. На поляната всеки гледал да намери място до някой росенов стрък и лягал на постелката си, като оставял до корена паничка с мед и питка хляб отгоре...

Всичко това се извършвало в пълно мълчание. Наставало абсолютно безмълвие и в нощта, в това множество от хора, не се чувала нито една въздишка. Защото вярвали, че посред нощ ще духне полибникът (вечерният вятър, побратим на самодивите), ще разлюлее цветовете на росена, а самодивите ще го съберат. Тогава и хвърляли върху болния знака си за изцеление или за смърт – зелена тревица или пръст...Получили предсказанието преди първи петли, изведнъж всички скачали, като при даден сигнал, и се разбягвали тихо в тъмнината. Не трябвало да ги заварят тук слънчевите лъчи. Измиването и ръсенето с вода, която не е светена в църквата, а е тъй наречената „мълчана" или „ненапита" вода (понякога с билки в нея), се среща при много обреди по нашите земи – все стара практика от езическо време. За пръв път в България „ръсенето" е засвидетелствано при изпълнението на обряд от българския владетел хан Крум.

Край много селища из България се пази спомена за росенова поляна и за росенова гора – все местности с името Росен. Росенът е цвете с тежка, но приятна миризма, нарича се  още роксосан или селим, а наблизо има и целебен извор или „самодивско кладенче".

Дедите ни приписвали свръхестествени сили на самодивите и се пазели от ревнивите им очи. В повечето случаи те били невидими. Чувал се само гласът им и живеели накрай света. По нашите земи идвали по Благовец, когато всичко се раззеленява и престоявали до есента, до Секновение. Но най-активни самодивите били в дните след Спасовден .

Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал... Слънцето вече захожда... Пък хора, хора! От всички страни, по всички пътеки идат хора, един през друг, настигат се, заминават се, все към оная висока, стръмна и островърха могила, Спасова могила...

Така започва разказът на Елин Пелин Спасова могила. За Монката – болнавото и хилаво сираче, тръгнало с дядо си към Спасова могила, с надежда за изцеление.

Защо младите булки почитат Спасовден?

Има две коренно различни легенди за съществата, които през нощта на Спасовден вършели целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другата теза намираме в том 30-и на „Сборник с народни умотворения", където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии.

Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на „пациентите" факт, че „всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види". Затова според него на обичаят наблягали „най-вече бездеткините". Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Бог. О че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско. „А, чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете, тутакси заченва и става трудна" – пише той. Откъдето става ясно, че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите. Тогава влизали в работа водата от стомната и напръсканите надве-натри жени се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.

Спасовден е и професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.