club50plus.bg

Около 20 през годината  са засвидетелстваните от народната традиция празници, които са свързани с предпазване от огън и пожар.  По-голямата част от тях са през лятото, когато и опасността огнената стихия да унищожи реколтата е най-голяма. В средата на лятото християнската църква почита погиналите за вярата свети мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина – 15, 16 и 17 юли. Според народните представи на българите, трите християнски празника се свързват с най-горещите летни дни. Народът ги е нарекъл с общото име Горещници.

Отношението на предците ни към огъня не е свързмано с обожествяване. То е по-скоро като към живо, свято и могъщо същество, свързано с подземния свят и със слънцето. На някои места първият ден на Горещниците е наречен Арахангел Горешляк, защото в древната вяра на българина страхът от огъня се свързвал с със Свети Арахангел, който води смъртта и вади душите.

Вижда се, че дните за почитане на огъня съвпадат с онези моменти от календара, които маркират и важни космически промени:

Еньовден – слънцето трепери, играе и се завърта към зима;
Свети Петър и Павел – бележи се началото на жътвата;
Свети Панталеймон – заедно с Еньо нарамват кожух и тръгват за сняг;
Света Варвара – прелом в годишния календарен цикъл и денят и нощта стават равни.
През зимата, когато слънцето е угаснало, на земята идва неговият заместник – огънят. А през лятото, когато то ясно грее, действат забраните за палене и игра с огън, та да не нараства допълнително слънчевата сила. Така след Горещниците започвало и кладенето на седенки на открито, което се схващало и като край на лятото.

Огнените празници се съпровождали от обреди и забрани за опазване на реколтата от огнената стихия. В някои райони цялата седмица между 15 и 20 юли е наречена Запалена или Опалена неделя и се тачи за предпазване от пожар. Съвсем естествено е през тези дни към палещите лъчи на слънцето да не се прибавя и стихията на огъня. Оттук и първата забрана – за паленето на огън.

Още през първия Горещник, 15 юли се загася огънят в домашното огнище. В село Црънча, Пазарджишко, стопанката заривала каменна сол в пепелта на огнището и тъй като през трите Горещника не се кладе огън, чак на третия ден я изваждала. Вярвало се, че солта е взела силата на огъня и може да се ползва като „омайно биле": да се сложи във водата на ерген, та в сърцето му да пламне любов към избрана девойка.

Третият Горещник, 17 юли, в народния календар е познат като Огнена Марина. Тогава се подновява огънят в домашното огнище.

В По време на Горещниците съществува и практика да се предсказва какво ще бъде времето през зимните месеци. Нашите предци са вярвали, че ако през първия Горещник е много топло и слънцето пече силно, то януари ще бъде дъждовен и мек. И през трите дни - Горещници хората се къпят в топли минерални води, вярвайки и надявайки се, че изпълнявайки този ритуал през цялата година няма да се разболеят.