club50plus.bg

Вярвали старите българи, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, възсяда коня си и отива при Господ да го моли да изпрати лятото. Като стигне царството Господне, забива копието си в земята и връзва за него юздата на коня. Господ бързо изпълнявал молбата му. От земята, дето било забито копието, се вдигала пара...

Такъв е Тодоровден в народния календар – недвусмислено подсказва, че идва пролетта и природата ще се събуди за нов живот. Но не само природата. Пролетта винаги е била и времето на младите, на техните въжделения и надежди. Затова не са случайни и обичаите, които съпътствали Тодоровден.

През цялата предхождаща седмица, наречена Тодорова неделя, момичетата слагали под възглавниците си по три скилидки чесън и по три зърна от царевица, боб или овес. В зависимост от това кого и какво сънували, гадаели за бъдещето и, разбира се, най-вече за задомяването.

В събота, на Тодоровден, посявали семената в края на моминската си градинка, като си наричали по три желания и много внимавали как пониква посевът и как се развива, по което предричали и доколко ще се сбъднат мечтите им. И в моминската песен пеели:

Свети Тодор коня кове,
сестрица му клинци дава.
Да подкове добра коня,
Да обходи равно поле,
Да набере росно цвете,
Да увие до два венци,
Да ги пусне у бели Дунав...

Та ги хвана малка мома,
та ги турна у ковчези,
Да ѝ светат даровете,
Като ясно слънце...

В подготовката на празника на Тодоровден вземали участие и млади и стари.

На Тодоровден конете се накичват с венци от кукуряк и здравец. В чест на светеца се правят конни надбягвания – кушии. В народните обичаи основен компонент в този празник са действията, свързани с осигуряване здравето на конете. Затова рано сутринта на този ден се приготвят хлябове с форма на конче, подкова, кукли и други.

Обредност

Всяка стопанка бърза първа да раздаде от своя хляб на близките, за да са пъргави конете й през годината. В този ден слагат в храната на конете от този хляб за здраве и сила. Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Св. Тодор обаче се явил на патриарха и му казал: "Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна у дома си да си варят пшеница с мед". Императорът видял, че мярката му няма ефект и заповядал храната да се продава както преди.

Най-интересен момент от деня е самото надбягване – кушията, наречена в някои райони тудорица или домле. Мъжете и ергените закичват най-хубавите си силни коне и се състезават в надбягвания. След надбягването ездачът, излязъл пръв, обикаля с коня си всички домове да честити Тодоровица, и навсякъде мома или млада жена подава на коня да пие от менче с ненапита вода или вино. Най-бързият кон получава нова юзда, а ездачът риза или нова кърпа. След надбягването конниците се събират на мегдана, за да бъдат поздравени и наградени победителите. Музиката свири, младо и старо играе хора. Тук ездачите, участвали в надбягването, получават от майките, от кръстниците и от деверите си тудоровски колаци, които нанизват на голяма гега. Всички действия се правят за здраве, благополучие и богата реколта през настъпващата пролет, както и за здраве на конете и на другия добитък. В някои добруджански села в петък преди

Тудорица /Тодоровден винаги е в съботен ден/ се прави Тудоровска Задушница. На гробищата се раздава специално омесен хляб за случая, наречен кръстачка, раздава се черен боб, круши, коливо – варено жито приготвено с мед и стафиди и др. затова от ранни зори се сваряват гозби с леща и боб. Празникът е винаги по време на Великденския пост. Конните кушии се устройват в чест на Свети Тодор - един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака (копието) до него. А самият светец влиза при Господ, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът, започва да се издига пара и стопля земята. В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор, което означава Божи дар. Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, в чиито жития има общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.