club50plus.bg

„Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!"

У нас Денят на лозарите и винарите се чества официално за пръв път през 1962 г в Деня на свети мъченик Трифон, покровителят на виното и лозята – 14 февруари. Тогава е и обявен за професионален празник. През 1968 г Българската православна църква въвежда Григорианския календар и църковният празник се премества на 1 февруари, а Денят на лозарите и винарите остава на 14. Днес празникът се празнува и на двете дати - и по новому, на 1 февруари, и по старому и официално - на 14. Защото българинът обича и празници, и вино. В различните краища на България този ден е познат се  и като Трифон Чипия, Триунувден, Тифку, Трифунци и др. Светецът, чието име носи този празник, е тачен като покровител на лозята не само у нас, а в целия Балкански регион. Освен на лозарите, светецът е патрон на още три гилдии: градинари, кръчмари и соколари.

Светецът

Зад мита за свети Трифон се крие реален човек, роден около 225 г в село Комсада, до град Апамия в малоазийската област Фригия, смятана за една от прародините на лозата и виното. Младият Трифон бил ревностен християнин, надарен с лечителски способности. Когато бил на 17 години, той излекувал от душевна болест дъщерята на римски император Гордиан и така го спечелил за християнската кауза. Но щом на престола седнал Деций Траян, за християните настъпили тежки дни.
Императорът искал насилствено да върне езичеството, непокорните плащали с живота си. Един от тях е свети Трифон, обезглавен през 248 г. Съден от управителя на източните римски земи Аквилин, той бранил докрай своята вяра: "По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа".
Учените допускат, че върху християнския светец са пренесени отделни черти от образа и функциите на Дионисий – древногръцки бог на виното. И самият празник води началото си от прочутите Дионисиеви тържества в древна Елада. В представите на българина биографията на светеца е обогатена чрез различни легенди. Според една от тях, докато зарязвал лозето, той си отрязал носа. Оттам идва и името му Трифон Чипия или Безносия.

Традиции и ритуали

Рано сутринта на този празник, според народната традиция, стопанката на дома омесва пита .На трапезата задължително трябва да има кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклица с вино и с нея на рамо мъжете отиват на лозето. По традиция първо се прекръстват, като знак на почит към светеца-покровител,  след това вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. Следва отново прекръстване и поливат с донесеното вино лозите, за да раждат грозде, от което да се прави руйно вино. След като са зарязали лозите, мъжете се събират, за да изберат „цар на лозята". Царят е онзи, който има най-богатото и добре зарязано лозе. Накичват го с венец от лозови пръчки и го поставят на колесар, теглен от останалите лозари под звуците на гайда . Спират пред всяка къща, за да я благословят, а стопанката на къщата да ги почерпи с домашно вино - дава на всеки, но най-напред на заря. Виното, което остане в котлето плисва върху цари с благословия :  „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с „Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.

В народните вярвания двата дена, които следват след Трифон Зарезан, са дни за предпазване от вълци и се наричат „трифунци". През тези дни  жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. отново приготвят традиционен обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.