club50plus.bg

Те са много. Списъкът с имената им е твърде дълъг, за да го изпиша. Блестят като ярки звезди в нашата история.Те са тези хора, без които днес едва ли щеше да има България. Припомняме си ги заедно с делото, на което са посветили живота си. Именно на тях, родолюбците и просветителите, дължим нашето национално самочуствие. На тях е посветен Денят на народните будители. Просветители,книжовници и революционери, съхранили през вековете духовните ценостти и морала на нацията, разпалвали възраждането и стремежа към образование.

   Предложението 1 ноември да стане Ден на народните будители  е внесено през 1922 г. от Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски. Инициативата е на група интелектуалци, сред които са Иван Вазов, Стилиян Чилингиров и Адриана Будевска. В началото на февруари 1923 г. цар Борис Трети подписва закона за въвеждане на Деня на народните будители.
   Първото честване на народните будители е на фестивала в Пловдив през 1909 г. Още тогава като покровител на българския народ и държава е почитан Свети Иван Рилски. Той е издигнат като образец на любовта към ближния и родината, на себеотдаването и безкористността. Обичта и преклонението пред него остават живи и до днес.
 Честването на празника е отменено от комунистическия режим през 1945 г. В много селища обаче продължава да се отбелязва неофициално. Първи ноември е обявен за официален празник през октомври 1992 г. и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Година по-рано Денят на народните будители започва да се отбелязва и като Ден на българската наука и Ден на българската журналистика.
  Те са много. В списъка с техните имена са едни от най-будните и светли български герои - Левски, Ботев, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Иван Вазов...

   Да почетем делото им и преклоним глава пред всички тях–родолюбци и просветители!