Небесният покровител

Normal_images

Задачата Му

Неделя е. Улиците бързо се пълнят с хора. Празник е. Великден е! Всеки е взел цветя в ръка и отива към църквата. Реших и аз да последвам цялото това множество. Вратата на Божия дом е широко отворена. Влизам. Усещам мириса на горящите свещи. Чува се църковно пеене. Хората са застанали един до друг, свели са глави, стискат свещ в ръка и се молят на Бог. Виждам пред себе си няколко икони, а светците ме наблюдават. Паля свещ и започвам молитвата си: „Отче наш, ти, който си на небето…”.

Моля се за здраве, щастие, късмет и за опрощение на грешките, които съм допуснала. И в този момент си задавам въпроса

кой всъщност е Бог?

Какъв всъщност е той, след като вижда и чува всичко, което ние, несъвършените хора, правим и отдава на всекиго дължимото? Тогава пред мен се изправи един човек и отвърна:

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

- Аз съм Бог! Аз съм този, който вижда всичко, но този, който останалите не могат да видят. Аз стоя далеч от всички земни същества, за да мога да преценявам обективно всекиму дължимото. Хората ме зоват с различни имена – Иисус, Спасителят, Месията, но аз съм Бог – единственият.
- Но след като си толкова далеч от нас, как успяваш да виждаш всичко? – попитах го аз.
- Притежавам огромна сила, чрез която отреждам на всекиго дължимото. За съжаление все по-често ми се случва да наказвам грешните. Хората се озлобиха. Станаха алчни, безчестни, жестоки. Обърнаха гръб на нуждаещите се. Отказаха да се покаят за прегрешенията си. И именно аз съм за това – да ги вкарам в правия път.
- Боже, кой е най-тежкият земен грях?
- Това е алчността, защото човек може да се покае и да не убива, може да разбере грешката си и да не пожелае жената на ближния си, но човешкото око е ненаситно. Така земните губят всякакъв контрол над себе си и са готови на всичко, за да отнемат онова, което ближният притежава.
- Как тогава да живеем според законите Божи, след като сме толкова алчни?
- Не е трудно. Трябва само да имаме вяра в сърцето си. Тя ще ни спаси от всички онези изкушения, които ни предлага новият ден. Истинската вяра е дълбоко в сърцето и ни напътства, без ние да го осъзнаваме. Ако се отърсим от стремежа към богатство, то тогава ще бъдем свободни. Само така ще се освободим от всички вредни влияния, които доминират над нас.
- Боже, как чуваш молитвите на всички хора?
- Една молитва никога не бива да бъде чута. Тя трябва да бъде само за молещия се.

Това е истинската молитва. Аз не мога да чуя молитвите на хората, защото те са съкровени. Те могат да достигнат до мен, ако са истински. Така човек, който не вярва в мен, в моето съществуване, но иска да се възползва от моята сила, остава разочарован, тъй като не помагам да се осъществят желанията му, защото вярата в сърцето му я няма.

- Боже, какво искаш да покажеш на младото поколение?
- Искам да им покажа правия път, защото в съвременния свят човек може лесно да залитне по нещо измислено, което няма да му помогне, а ще го озлоби, ще го накара да забрави ценностите, в които е бил възпитаван. Моята задача е да не позволявам да се случи всичко това, защото съм Бог, защото съм НЕБЕСНИЯТ ПОКРОВИТЕЛ!


Създадена на 13.04.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Дейзи Патън написа:

    Преди повече от 12 години

    "...човек може да се покае и да не убива, може да разбере грешката си и да не пожелае жената на ближния си, но човешкото око е ненаситно. Така земните губят всякакъв контрол над себе си и са готови на всичко, за да отнемат онова, което ближният притежава"....Прекрасно е!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    ZDRAVKA ANGELOVA написа:

    Преди повече от 12 години

    ЧУДЕСЕН РАЗГОВОР В СВЕТЛИНАТА НА ВЕЛИКДЕН!