Нека всеки ден да е Великден????
/ Опит за размисли от вътре навън/
-На, пийни си от този сок!Истински е ,току що си го купих-с кавалерско внимание и жест подавам чаша с разхладителното питие на моя колежка.
-Каква е тази мътилка?Що е то ?-отсечено с усмивка ме сряза тя.
-Верно мътен е, но е натурален!Истински е,опитай го! Оставих чашата и се отеглих на разстояние.Беше през обедната почивка.Прибрах се в гишето където работя.Преминаваха почти на бегом служителките на фирмата.Замислих се за мътилката в чашата сок.гледайки я пред мене.
Мътилка в сока и мътилка в ежедневните ни човешки отношения?Достатъчно ли сме искрени един към друг?Дали достатъчно време грее на лицето ни една чиста усмивка?Или -напротив !Умеем ли да се радваме на живота, който сега водим?Въпроси,въпроси!
Ето премина четвъртинката от тази година.Отшумяха празници големи и с тежка плътност-Нова година,Осми март и най-вече Националния ни празник!Забелязахте ли каква радостна тръпка ни обгръща, когато се понасъберат малко повечко дни за почивка.Да кажем едно четири например.И като ни обзема една „ПРАЗНИЧНА АТМОСФЕРА”...не е за приказване!
Мероприятия достатъчно!Верните труженици на фронта на културата къде попрепишат от минали години,къде съставят нови, но факт е ,че ги има по тези празнични дни.На новият член на голямото българко семейство му дай друго-почивни дни достатъчно на брой за да попрескочи по родните места и да свърши това и онова.И тогава той е и усмихнат и радостен!Да не кажем едва ли не и щастлив!Да ти е приятно да го срещнеш и да си пожелаеш весели празници с него.И тогава градовете опустяват.Мероприятията се провеждат камерно.Няма я тази тържественост във въздуха и по улиците.Така е на 24 май и на Първи май !Едни стадни участия на маса хора обединени от девиза на празника.Сякаш времето при което те бяха задължителни за участие създаваше тогава и радостно веселие и неподправени усмивки по лицата.
Хората очакваха тези дати,обличаха новите си дрехи и целия ден беше празничен-в редиците на манифестацията,в разходката из градската градина,във веселото настроение на празничната трапеза в ресторанта.Аз,ти,той,тя бяха отдадени изцяло на характерния дух на този ден!
Тогава и спортната среща беше празник За нас!.Концерта по случай празничния ден беше нещо голямо!Семейните сбирки бяха дългозапомнящи се.Всеки участваше в това празненство.
А сега,?Хладина от най-ранна възраст творим един към друг.Влезеш в автобуса рано,рано нашата младеж разговаря еднствено с телефоните си.Кажеш добро утро и ли лек ден и странни погледи те разучат за части от секундата.
Скоро премина и денят за прошка!От кога е на празничния български небосклон не знам, но и там странности.Млади приятели от срам ли от незнание ли го преминаваха така безславно и безангажирано.Делили и радост и мъка взаимно,те на този ден изпуснаха някъде уважението и вниманието!
Ни дума по този общонароден зов.Зов за прошка от и за!Най-обикновена благородна дейност на този ден.Иначе усмивки пред ЗАДАВАЩИЯ СЕ БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК колкото щеш!!!Пожелания с картички от компютъра достатъчно на брой! ...............................................................
ДОВЪРШЕТЕ ГО ВИЕ,моля ви!!!
Все още няма коментари