Някога Луи ІVХ наложил нова мода сред придворните си, която станала задължителна за целия му народ. После онези, които ги носели, били наречени санкюлоти, или без гащи.
От няколко десетилетия бельото е аксесоар, използван като някакъв символ на протеста. Поколението на майките окачваше сутиени на оградата на Белия дом, като вид мирен протест срещу водените от Америка войни. В по-ново време пък „облякоха” в нов смисъл бельото. Протестната му линия си остана актуална, но с времето и модата се поизмени. Подеха се световни инициативи като ден без сутиена и то не като някаква измишльотина на тесногърдести феминистки, бленувайки за свобода без оковите на предразсъдъците, нито ограничаване на мъжкия мерак да пипнат пищни женски форми и друга плът, а си е съвсем сериозно начинание, а целта му е да обърне внимание на обществеността към проблема с рака на гърдата. Подобно на друга сходна международна инициатива срещу рака на простатата, когато жени си залепиха мустаци, но участието на особената мъжка част не бе визирана. Но пък доведе след сее си и друга инициатива – мъже дефилираха на високи токчета в подкрепа на жените, пострадали от насилие. И така бельото освен, че започна все по-силно да бъде използвано като протестен аксесоар, а актът на носене или неносене на силен акцент или протестен символ. Като се замисли човек колко социално значими болести ни чакат, едва ли разхвърлянето на бельото ще изрази конкретната идея за протеста. Ако днес всички решим да си свалим сутиените, а мъжете гащите например, едва ли ще променим нещо в полза на болното ни здравеопазване. Въображението роди и други инициативи – поливане с ледена кофа вода в протестен израз или в подкрепа на нещо си, или правенето на селфита непосредствено след ставане от сън и снимане на размазана и подпухнала физиономия.
Преди време бе подета инициатива всеки да остави свои книги където му падне – в парка, на пейката, на парапета, на тротоара. И всеки, който мине да може да си вземе или да остави своя книга и така да се насърчи четенето, което съвсем замря напоследък. Или пък помните ли, съвсем неотдавна имаше въодушевление по „висящо кафе”, всеки да плати по едно кафе, което следващият клиент-бедняк можеше да изпие безплатно и така да се случи доброто. Но и това висящо кафе увисна някъде и си остана в близкото минало. Последваха ги пърформърси, флашмобита, комични изображения на днешни политици и пр.
В съпричастие и в подкрепа на засегнатите и страдащите, ако трябва ще свалим всичко от себе си, но това едва ли ще помогне да се решат проблемите им, както и на всички останали проблеми в нашата държава.
Все още няма коментари