О, неразумний юроде - гордей се!

На 29 януари 1765 г. Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на История славянобългарска.
Normal_istoriya-slavyanobulgarska

Първа страница от „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“, източник Уикипедия

Разхождам се из библиотеката, прокарвам пръсти по прашните овехтели страници българска литература. Неизползвана, тайнствена, съкровена, народна, стара, но наша и… забравена. 
Ръцете ми докосват издание на „История славянобългарска". Веднага разбирам, че й подарявам първото разгръщане, макар че е издание от преди десетилетие. Никой не я е докоснал и разтворил досега. От очите ми бавно се стича сълза, топла и истинска. Тя капва върху неотворените досега листа на Паисиевата история и остава там своята болка и страх, като дълготраен хербарий.

Толкова сме малки, че не забелязваме великото и не го ценим достатъчно. Не сме научени да се гордеем с това, което толкова пъти е печелило слава в нашата история. Не пазим рода си, не славим името си, не защитаваме езика си.

Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.

С тези думи започва Паисиевата история - история, която завещава - Род и език дават идентичност на един народ, заедно с историята и традициите му.

Те са оръжието, с което се борим срещу забравата и незачитането. Те са щитът, който ни предпазва нас българите от клевети и заблуди. Какво е Ахил без своите сабя и щит? – Редови войн. Какво е Хамлет, без своята ирония и сарказъм? – Обикновен песимист. Какво е Дон Кихот, без своята вяра и доблестта на рицар? – Луд човек. Сред примери от чужди литературни герои търся нашите български аналози, пресъздадени чрез словото. Нашите примери за героизъм и величие.


Ние, българите, се опитваме да покажем богата обща култура, но не знаем добре собствената си история. Страх ни е да бъдем себе си и да показваме на света кой и какъв е нашият народ. Ние, българите – смелите, издръжливите, славните, великите , дръзките, упоритите, жилавите, непримиримите, непрекланящи глава, жертвоготовните за свободата си. Ние сме това – българите, истинските, обикновените, днешните. Не се принизяваме, гордеем се.


Създадена на 29.01.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари