club50plus.bg

Най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство.

Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите.

Григорий Цамблак, из "Похвално слово за Евтимий"

Редица изследователи датират период на раждане на Евтимий - 1327  в град Търново, в златния Цамблаковски род. Още като млад, привлечен от славата на Теодосий Търновски, той отива в Килифаревския манастир, където става един от най-ревностните му ученици и отлично усвоява учението на исихазма. През 1363 г. заминава за Византия и в течение на няколко години пребивава в различни манастири като Студийския, лаврата „Св. Атанасий" и Зографския.
Към 1371 г.  се завръща в България, където се установава в манастира „Света Троица" край Търново . Този манастир е знаков за бълкарската култура и духовност, защото в него се поставят основите на Търновската книжовна школа. Плод на съвместната дейност на Евтимий и учениците му от всички славянски страни е голямата правописна реформа, с която е установен нов единен правопис.

Евтимий коригира изопачените от гърците български цълковни книги и ги превръща в образци на православните църкви в България. 
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий  е избран за негов наследник.  Прочува се  в целия православен свят с борбата си против ересите и упадъка на нравите и мнозина  митрополити и игумени, се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий": „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи." Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него:

„Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му". Според Григорий Цамблак църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието".

Патриарх Евтимий смело се изправил срещу турския предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!". 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.

Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал вероятно в Бачковския манастир през 1402-1404 г.

От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари.