club50plus.bg

За да започнем наистина да разбираме собственото си минало

На 22 септември 1908 г. в църквата Св. 40 мъченици в старопрестолния град Велико Търново княз Фердинад прочита Манифест, с който провъзгласява Независимостта на България. Мястото за прокламиране на този исторически акт е избрано символично – храмът, където през 1185 г. е възстановена българската независимост от братята Асен и Петър. А целта – да се подчертае правоприемството на Третото с Второто и Първото българско царство.

Дълги години датата 22 септември не беше споменавана, камо ли празнично отбелязвана. Затова и с нетърпение разгърнах спомените на известни наши политици и общественици – съвременници на това събитие. Първата ми изненада дойде с написаното от Константин Хаджи Калчов – специален пратеник на министъра на външните работи на Княжеството ген. Паприков.

Хаджи Калчов успял да договори чрез Великия везир Кямил паша среща на Султан Абдул Хамид ІІ с княз Фердинад. На сбогуване великият везир споделил „тези знаменателни думи на английски": Любезни Калчов, ако нашите взаимни мисли за едно турско-българско сближаване се осъществят, ще бъде едно голямо добро за двете страни.

Дали използването на този път за добиване на Независимостта щеше да избегне последвалите войни и Първата катастрофа за България?

Този въпрос ме накара да се обърна за коментар към проф. Пламен Цветков – преподавател в Нов български университет. Той беше любезен да отговори изчерпателно на въпросите, които му зададох, за което сърдечно му благодаря.

Какво е значението на Независимостта в историята на България?

Всъщност това е завършек на процеса на освобождение на България от османско владичество. Процес, започнал с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. В рамките на Османската империя екзархията не е само независима национална църква, а и форма на вътрешна автономия, тъй като екзархът, избиран свободно от българите и утвърждаван от султана, се определя в султанския ферман като върховен представител на българската нация пред османските власти и пред правителството в Цариград.

Следващата крачка към превръщането на България в суверенна държава не е Санстефанският договор, който е в същината си договор за безсрочната окупация на страната от Русия, а Берлинският договор. Той спасява българите от руско владичество с цената на разпокъсването на нацията, но същевременно дава международна гаранция за възникващата българска държава.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България бележи нов решаващ момент в този процес, като не само отстранява една от неправдите на Берлинския договор, но слага край и на руската хегемония, застрашаваща самото съществуване на българите като народ. Както казах, завършек е именно прогласяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. Със Санстефанския, но без Берлинския договор, нямаше да има нито Съединение, нито Независимост, нито България.

Имало ли е и по-изгоден за бъдещето на България начин за постигане на независимост?

Както всяко събитие, прогласяването на Независимостта през 1908 г. си има и своите недотам лицеприятни страни. Несъмнено делото е общонационално и малцина били онези, които негодували срещу него.

Актът от 22 септември 1908 г. обаче е и израз на една конфронтационна линия спрямо Османската империя, която е в крещящ разрез със стратегията, предначертана от такива български държавници като Стоян Чомаков, Стефан Стамболов и Константин Стоилов.

Безвъзвратно е погребана политиката на приятелство с Турция. С него и постигането на националните цели по пътя на постепенни отстъпки от страна на Високата порта, която би осигурила обединение и заедно с това би предпазила страната от руската агресия.

Често се забравя неумолимият геополитически факт, че целта на Русия е завладяването на Черно море, Цариград и Протоците, което може да се постигне единствено с попътното унищожение на България като държава и на българите като народ, и то още преди да се е утвърдила българска държава.

Дали с друг път към Независимостта, чрез едно бългро-турско сближаване, щяха да се избегнат последвалите войни и Първата катастрофа за България?

Трудно е да се каже дали ако линията на Чомаков, Стамболов и Стоилов се беше осъществила, България би избегнала войните и „катастрофите" от 1913 и 1918 г. Стратегичната тежест на Цариград, Босфора и Дарданелите е прекалено голяма, за да може България да остане настрана от руските амбиции.

Тъжният факт е, че ние окачествяваме като „национална катастрофа" блестящата победа на българите срещу Русия по време на Първата световна война – една победа, която отблъсква поредната руска агресия към Цариград и Протоците и спасява България като суверенна държава.

За сравнение ще напомня, че в резултат на Първата световна война, Турция губи 3/4 от довоенните си територии, а благодарение на Втората световна война Финландия също трябва да отстъпи на Сталин голяма част от земите си. Няма обаче турски историк, който да преценява Първата световна война като национална катастрофа, нито пък финландски историк, който да лепва същия етикет за съдбата на страната си по време на Втората световна война.

Причината е обща – и през 1914-1918 г., и през 1939-1945 г. турци и финландци спасяват своята свобода. При това, за разлика от Турция и Финландия, България спасява през 1912-1918 г. не „само" своя суверенитет, но излиза от трите войни за национално обединение – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна – с повече териториални придобивки, отколкото загуби. През 1920 г. България е по-голяма с 6800 квадратни километра, отколкото през 1910 г.

Какво не знаем от задкулисните игри на цар Фердинанд и Великите сили?

Задкулисните игри на Фердинанд са един злонамерен мит, целящ компрометирането на българската парламентарна демокрация. Фердинанд е бил владетел на една конституционно-парламентарна монархия и не е могъл да направи нищо без Министерския съвет, който на свой ред е избиран от Народното събрание.

Фердинанд не е могъл и не е и взимал каквото и да било решение без съгласието на Министерския съвет или на Генералния щаб. А и за разлика от белгийския си роднина Алберт І, Фердинанд никога не си е позволявал да командва лично армията, а е назначавал за целта свой заместник-главнокомандващ – генерал Михаил Савов (през Балканската и Междусъюзническата война) и генерал Никола Жеков (през Първата световна война).

Колкото до интригите на Великите сили, най-малко се знае и най-много се прикрива зловещата роля на Русия. Още Петър І е завещал на наследниците си да воюват за завладяването на Черно море, Цариград и Протоците, както и на Полско-литовското кралство.

На свой ред граф Игнатиев, на чието име за наш срам е наречена една от централните улици в София (пък и не само в София), „модернизира" това завещание със сентенцията, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Турция и Австрия. Няма значение, че българите са по-малко славяни, отколкото дори гърците.

По-същественото е, че панславист като граф Игнатиев е бил убеден в славянската принадлежност не само на действително славянските народи, но и на българите, че и на румънците и унгарците. Факт е във всеки случай, че за него българите и сърбите не са отделни народи, а племена на една и съща нация, която няма друго бъдеще, освен да бъде обединена под скиптъра на руския самодържец.

По всичко личи, че трябва да се отървем от собствените си дълбоко вкоренени комплекси за малоценност пред Турция и пред всичко турско, за да започнем наистина да разбираме собственото си минало.