Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Хората в бяло първи създадоха традиция за почит към загиналите в грижа за другите
На 15 август преди почти 50 години доктор Стефан Черкезов спасява 47 души от горящ автобус и умира от раните си на следващия ден. Главният редактор на вестник "Български лекар" доктор Тотко Найденов отново напомни за инициативата си тази дата да бъде официално призната за Ден в памет на всички, загинали при спасяване на човешки живот.
На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов (изпратен там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата година) се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се блъска в камион и избухва в пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който бил на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му нищо, но без колебание се връща в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата - гаси я с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва - изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с думите: "Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!"Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият в лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г. Националния Ден на Спасението, разказва д-р Тотко Найденов. На датата на подвига му лекари и медицински персонал отдават почит по подобие на 2 юни - с едноминутно мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения. Включват се и сирените на линейките. По традиция изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ), заедно със здравния министър, с призив да изпълнят ритуала, но до момента нямаме подкрепа от министерството, обяснява инициаторът.
Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.
Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, смята д-р Найденов. Ной е издирил поименно над 120 лекари, разказал е за тях в "Книга за българските хирурзи" и "Кратка история на медицината". 51 са хирурзи, от тях 26 са от "Пирогов". Умират от внезапна смърт (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие на пренапрежение след тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Около 20 медици пък са били заразени от своите пациенти и са починали от болестите им. Други 15 са загинали при катастрофи с линейки.
България може да стане единствената страна в ЕС, а вероятно и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Според д-р Найденов липсата на отговор на призива му вероятно е защото не намират идеята за патриотична, достатъчно издържана или направо за излишна в днешното меркантилно време. Но на обществото ни му трябват морални стимули, убеден е медикът, не трябва да се говори само за пари.
Д-р Тотко Найденов е родом от Ямбол, завършил е медицина в Пловдив и журналистика в София, работил е като лекар в Ямбол и с. Ръжена, Казанлъшко. Влюбен е в Родопите, защото "това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите хора". Главен редактор на вестник "Български лекар", председател на клуб "Родопско здраве", автор на над 30 книги.
Костадинова написа:
Преди около 13 години
Проблемът за непразнуването е този, че събитието е станало преди 50 години. Всичко ценно от онова време, днес се замита под килима - това е проблема.От мен - поклон !