club50plus.bg

Ето че през съботата в средата на месец август, пещерата Леденика не е най-голямата атракция в района. С много песни, смях, закачливи разигравания преминава празникът на „заврените“ зетьове във врачанското село Згориград. Първият събор се състоял през далечната 1987 година. След едно голямо прекъсване от 15 години, традицията се завръща.

Малки и големи се събират на мегдана на селото, точно пред читалище „Подбуда“. А там – музика от сутринта, вият се кръшни хора, пъстреят се народни носии и се носи мирис на скара.

Най-голямата атракция обаче си остава карнавалът на „заврените“ зетьове. Събират се мъже от млади чак до стари, все празнуващи на тоя ден. Най-отпред върви знаменосец, най-младият зет в селото за предходната година, а знамето – с щамповани роза, бодил и гълъбче на мира. След него се нижат магарешки керван и пикап. На каруците и на платформата, събрани все мъже под чехъл – перат и простират, бебета кърмят и гозби гласят, слагат ролки на наконтени тъщи. Спират пред къщата на техен брат по съдба и молят за разрешение майката на жена му, да пусне зетя и той на празник да иде и той да се порадва. Добра се оказва тъщата. Пуска го, но при едно условие – гостите да харесат баницата, която цяла нощ е точил. Дали е толкова вкусна или другарите са добри, всички сладко си похапват и питат за още. Доволни са гостите, доволна е и тъщата. Оказва се, че това е най-младият „заврян“ зет и като такъв му се полага да поеме знамето. Тръгват към къщата на ветерана – най-стария заврян зет в селото, а по пътя се чете "Зетят е телевизор без образ и говор", "Почитайте си тъщите, за да са ви мирни къщите". Отсреща не мълчат - "Върба за клин и зет за син не стават". Ето че с закачки стигнаха до заветната къща. Там ги чакат трапеза и веселите истории на човека с най-голям опит като мъж под чехъл. Заливат се от смях и зетьове и зяпачи. Говорят си празнуващите, че другата година, ако оцелеят, пак ще се съберат. А ние – пак ще отидем да ги гледаме. Елате и вие!

Не му стигат интересните обичаи на това село Згориград, ами и природа райска има – накъдето и да погледнеш – все възвишения, зелени, скалисти, река в низината. Масивни къщи са обсипали склоновете. Човек да се чуди кое по-напред да снима, за кое по-напред да разкаже.

Празник като този не се чества само тук. И в село Локорско, район „Нови Искър” празнуват не на шега на Първи април. Преоблечени в женски одежди, тамошните "заврени" зетьове също изнасят сценки за радост на вярната публика. Празникът почитат и в ябмолското село Завой, община „Тунджа“. С много рок на 15 юни пък празнуваха заврените зетьове от симитлийското село Черниче. Ще се окаже накрая, че във всеки ден от година има по едно село, в което „заврените“ зетьове празнуват! А щом е празник – нека да е повече!