club50plus.bg

Това не е преразказ на либретото на едноименната опера на Бедржих Сметана. Макар, че независимо от епохата, иде реч почти за едно и също. Независимо от гръмките тиради за женско равноправие и напъните на феминистките движения, бракът е  бил винаги прикрита форма на покупко - продажба. Някога, в по-примитивните и патриархални общества, осъществявана от родители и роднини, а сега вече и от от преките участници в сделката. А прави ли се някаква, дори и сантиментална жертва в този процес, като изискването за прословутата „чест” навремето?     

Векове наред, нарушаването целостта на малката ципа със старогръцко наименование „химен” и  проливането на няколкото капки кръв в преодоляването и, бяха старта на брачния процес. Съответно, осветени от канона и ритуалите на религиите и традицията.  А днес, категорично окарикатурени и осмени от модерните ни нрави. Но, все още живи в упоменатите общности. По тази причина, възстановяването на въпросната ципа от пластичните хирурзи е хит, например за ромската им клиентела. Естествено, за модерните ни млади това е вече атавизъм, макар че всеки младеж и евентуален жених би се чувствал горд да е „Първият”. Но в повечето случаи преглъща гордостта си, под напора на реалността. Защото жените, отдавна не са това, което са били някога...

За да направя констатацииите си за бързия преход в нравите ни,

не бе необходимо да правя околосветски пътешествия. В рамките на две-три десетилетия той се осъществи пред очите ми, на нашата улица, в нашия блок и във входа ни дори. Като например случая с героинята за коментара ми, озаглавен както епиграмата на Радой Ралин - „Макар гола боса, добра стока нося”. А също и за тези ми размишления.

Като че ли вчера бе, когато на детската площадка пред блока ни играеха на люлките, пързалките и пясъчника орляци деца, минимум по две на семейство. А поотрасналите пуберчета се натискаха привечер по пейките в сенките на дърветата и храстите, срамежливо криейки лицата си, ако преминеш случайно покрай тях. Помня милото, красиво девойче, което се гушеше в скута на едричко и красиво момче от съседния вход. Често минаваха, хванати за ръка, вперили влюбени погледи един в друг, погълнати от себе си. Завършвайки гимназия, заедно кандидатстваха и записаха столичен ВУЗ, като  продължиха „лавсторито” си там. Дори споделяха една квартира. Всички очаквахме закономерния епилог. Още две-три лета, през ваканциите ги виждахме заедно. По-късно момето замина да учи магистратура в Европата. На следващото лято момъкът бе сам в града ни. Минаха 4-5 години и младата, вече жена се появи отново. Естествено с мъж. Чужденец - европеец. Безцветен и бледнеещ пред нейната сексапилност и ефектна външност. И съседите ни сега се готвят за сватба. Ще я правят на село, където имат наследствен имот и изцяло реставрирана старовремска къща. Сватбата там, след скромното чужбинско подписване, ще бъде с всичките му салтанати и нашенски ритуали. С православен свещенник, битов оркестър, фолклорна танцова трупа и много гости.  Включително и с ритуала „крадене на булката”...

А, дали невестата е крадена, или по-скоро се е продала в името на по - охолен и обезпечен живот?

И дали все още в школото следва да се изучава „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, след като хубавата Яна отдавна си е направила сметката и сама се е дала и дори спазарила? Интересно, дали емиграцията, чиято най-легална форма  са хилядите продали се невести, или повишаващата се смъртност на застаряващото ни население, в скоро време ще ни зачеркнат от картата на света?

Материалът е публикуван по инициативата Стани Четен Автор и отразява лично мнение