На 11.02.2018 г. Църквата напомня за Съда на хората, които ще
застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в
славата Си.
Днес е неделята на Страшния Съд или Месни заговезни.
Ето и този живот минава. Минава и отминава.
Друг влак не се очаква. Няма следващ по разписание .
Беше за малко, каквото беше.. Благодаря ,че го поживяхме!
Малко розов , с доста пикантини, недолюбен , но пък вечно обещаващ..
Да се пита човек за какво ли беше ?
Идват нови - вежи и невежи кандидати, абонати и житейски пирати да
превземат тази бастилия наречена живот, ако не доброволно, то на
обордаж, като кръвожадни събирачи на имане , подобни на Флинт.
Айнщайнските мъдреци вече оглупяха от толкова неразбории и разделни времена.
Дойдоха времената на третия пол, но и те ще отминат,защото всеки миг става история,
а всяко чудо трае, както казват, три дена.
Всички те ще отнасат след време само спомена за отминалите дни.
Чудя се как все още намират място на лъжата в този претъпкан килер от
вещи , разни чувства и пълен с какви ли не частни дреболийки не зная,
но и в тази ниша не остана свободно пространство...
Докато мозъка се гърчи да рашава глобални проблеми и други частни
проблемчета , някои,още по-находчиви, кръстосват света и правят
история.
Трети вдигат гълъбите и гонят лукса в нормалността зад границата на
търпимото,а тя се прави на непревземаема кокетка в един свят на
куртизанки, полови атлети и търсачи на силни усещания.
Викам си да се свършва по-скоро, ..
Но защо боли ?
Защо небето е толкова синьо и красиво , особено в ранни зори?
Защо мълчат рибите в моретата , като мазут се влива ежедневно в
тяхната обител и ги прави мутирали хибриди?
Къде е този предел на търпимостта?
И него ли подкупиха с две кебапчета и филийка хляб ?
Ей.., гладен народ , невидял прокопсия!
Радва се на къшея, на преходното, чревоугодно залъгван с насъщния,
стиснал зъбите зад езика си, като ранено животно.
.. Виж какво, ще те чакам на последната спирка, но не закъснявай, не
ми размахвай бялата кърпичка за сбогом, знаеш, че не обичам
сантиментите...
Пренаселено е ГОРЕ от нетърпимости, но не е ли по-добре на тясно,
отколкото в мъглата ?...
Тук и зрящият не е застрахован от манипулации.
Но да изпуснем парата и да приготвим вентилните проколки.
Движим се в обратна посока и финалът достига началото.
Време е за слизане ,
Влакът нека да продължи до като има гориво,
а съдът може вече да заседава.
ПРОКОЛКИ
На 11.02.2018 г. Църквата напомня за Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.
Създадена на 13.02.2018 г.
Snezhanka написа:
Преди почти 7 години
Време е съдът да заседава, за да ликуват най-накрая хората с чисти души и с добри дела !
Разностите в живота го правят красив и неповторим , но приветлив , го правим самите ние !
Антоанета написа:
Преди почти 7 години
За един по-сптаведлив свят#
Маргарита Тодорова написа:
Преди почти 7 години
Чудесно написано! Браво!
eli suvandjieva написа:
Преди почти 7 години
За жалост много точно и реално.Всички ще се явим пред един съд и всеки според делата му.Живот.
Веска Спирова! написа:
Преди почти 7 години
Мъка, болка, оптимизъм, любов, отчаяние, страх, но и малка искрица надежда се четат между редовете.Всичко в този живот е в ръцете на Бог!Надявай се и се бори до край!Обичам те!!
Атанас Атанасов написа:
Преди почти 7 години
Браво,много силно написано!Смесица от безброй чувства...и искрица надежда за ДОБРОРО.