Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
76-годишната Лилия Колева обикаля Европа с автобус още преди 50 години
Помня я още от дете, защото учех с нейната сестра Веселка – трябва да е било някъде в 3-ти – 4-ти клас. Кажи-речи всяка вечер в кварталния агитпункт, пригодената за тази цел стара турска джамия, имаше забави. Естествено, най-много се изявяваха младите.
И именно тогава ми направи впечатление красавицата кака Лили, най-голямата от трите дъщери на бояджията бай Йордан. Като излезеше на сцената със сплетени на плитки гъсти коси и отвореше уста, всички замлъкваха. В началото на 50-те години на м. в. напълно разбираемо е, че се пееха съветски песни, влезли у нас чрез репертоара на Ирина Чмихова. Особено хубаво кака Лили пееше „До свыдания, мама, не горюй".
После се пръснахме по широкия свят и дирите ни се загубиха. Докато преди година и половина Любо Стойчев, първият зет на Тодор Живков, съученик на Лили, не звънна в редакцията. Така разбрахме, че тя живее недалеч от София, в Божурище, и е една от най-добрите гобленарки. Така с помощта на нашата колежка Поли Боянова историята на Лили Колева се появи на страниците на в. „Над 55".
Сега повод да напишем за нея е нейната 76-годишнина, която тя отпразнува сред съученици и приятели в Божурище. Сред гостите бе и главният редактор на вестника, който подари на рожденичката репродукция на „Тайната вечеря", чийто гоблен с огромни размери виси в гостната на Лили.
Лилия Колева: Вместо на сцената, завъртях волана, и така цял живот!
Не е за вярване – Лилия Колева кипи от енергия. Вместо да пъшка заради пенсионерското си бреме, усмивката не слиза от лицето й, а щом заговори, няма как да не прикове вниманието ти. Родената във Враца 76-годишна дама е първата жена шофьор в градския транспорт.
По-късно е и единствената, която е обиколила цяла Европа зад волана на автобус на Бюрото за младежки туризъм „Орбита". Безбройните й пътувания по света са я направили философ, в биографията й има не една и две пикантни случки.
Освен да върти волана, хоби на Лили е бродерията – личната й колекция съдържа над 200 гоблена
Докато си бъбрим, разбирам, че чарът й не е случаен. Засмяната пенсионерка свири на пиано, пее и танцува. Още през 1955 г. работи като музикален педагог във Вършец. Прави собствена школа към читалището и учи хлапетата да свирят на пиано.
По карането на кола се запалих като малка, признава рожденичката. Това беше голямата ми мечта, но татко не ми даваше дори да изкарам шофьорски курс. Враца е малък град и той ме хвана още първия път като се записах, отишъл в школата и ме отписал.
Баща ми си представяше, че играя в театъра, ще свиря на пианото и ще пея
Въпреки че нямаше нищо против да стана пътен инженер. Мама обаче ме поддържаше, може би защото ме познаваше добре и й беше ясно, че няма да се откажа от мечтата си да подкарам огромен камион.
На конкурса всички ме гледаха като маймуна от зоологическата градина
По-късно започнах да карам автобус на градския транспорт. Там пак бях единствената жена. Колегите ми бързо свикнаха с мен, държаха се като с мъж. Никой не се учуди, когато през 1967 г. бях в първата международна група, изпратена да работи в Коми. Изкарах една година там. Като се върнах, започнах в „Орбита".Обиколих цяла Европа, возех туристически групи, музикални ансамбли, артисти, музиканти всякакви. Съпругът ми не ме спираше, но в крайна сметка напуснах „Орбита" заради дъщеря си. Тя все ми викаше „Мамо, ние с тати сме като партизани, ядем само суха храна". Случвало се е от цял месец само два-три дни да съм си вкъщи.
Макар и на 76, все още обичам да шофирам
Направо обожавам колата си. Вкъщи ми се смеят, че ако има как и до тоалетната ще ходя с кола. Не слизам от волана. Бензинът ми е в кръвта. Когато трябваше да ходя до Казанлък на изложбата „Българско везмо", натоварих в колата всички гоблени и газ до там и обратно. Като съм зад волана, душата ми се отваря и започвам да пея.
Поли Боянова и Любомир Михайлов – Материалът е предоставен Любезно от Блиц - Над 55
Все още няма коментари