Съществува поверие, създадено още при славяните, че денят на хумора и шегата е свързан с променливостта на априлското време. Прадедите ни наричали четвъртия годишен месец Лежитрев или Лъжко – топлите дни подлъгвали тревата да порасне, а внезапно появяващият се студ я унищожавал. За да измамят злия дух на зимата, нашите предци измисляли всевъзможни хитрини: променяли само на този ден, имената си, та невидимите демони да се объркат и да не знаят на кого искат да навредят. Затова си обличали кожените шуби на опаки и си слагали на лицата маски. По-късно започнали да погаждат номера и на приятелите си – черпели ги уж с меки сладки, намазана с мед, а то било твърд картоф, който можел да ти счупи зъбите. Когато подарявали цветя, ги поръсвали с лют пипер, та когато ги помирише така да кихне, че да му се завие свят. На Първи април, славяните организирали забави с различни лъжовни игри, за да подскажат с тях на създаващия им неприятности Април, че не им се нравят лъжите му. Оттогава останал обичаят на този ден под формата на шеги да се казват истини. Прийом, необходим и ценен в съвременните човешки взаимоотношения.
Празникът се поддържал жив и по време на Възраждането, когато се разказвали шеговитите истории на Хитър Петър, Настрадин Ходжа, отразили народния хумор, виталността и светогледа на нашенеца от онова време.
Безброй са видовете шеги, закачки и анекдоти, които находчивите хора са съчинили, за да развеселят по остроумен начин живота си в края на зимния сезон. Не само, за да повдигнат настроението си чрез смях и веселба, но и да си кажат грешките, да осмеят постъпки, да се забавляват с глупостта и заблудите си.
Марина Цекова написа:
Преди повече от 9 години
Много ми хареса статията,защото много харесвам хумора и шегата !